Синда Чайма - Краля демон

Нима не се е чудила защо кланът проявява такъв интерес към него?

Не и ако е припечелвала по някое и друго девойче от това. Хората, притиснати от крайна бедност, не могат да си позволят да задават въпроси.

— Тя се надяваше да ти бъде от полза, ако от време на време се махаш от града — продължи Върба. — Искаше да се отдалечиш от уличния живот, да научиш някой честен занаят. Търсеше начин да те предпази от… участта ти.

Хан се чувстваше под засада, а досега това никога не му се беше случвало. Винаги бе възприемал лагерите като безопасно място, като убежище. А се оказваше, че всичко е било поредната измама. Върба, Елена и другите бяха най-обикновени шарлатани, макар и в кланови роби.

Изиграха го — оскубаха го все едно е нищо неподозиращо богаташче по улиците на Вехтошарника.

— Значи… сте ме приютили, защото сте очаквали да полудея и да опустоша света като Алгер Ватерлоу? — Насилваше се да звучи студено, дистанцирано, равнодушно, но се затрудняваше да въздържа трепета в гласа си.

— Алгер Ватерлоу не беше луд — изграчи Лушъс и стресна Хан, забравил за присъствието му. Старецът се оглеждаше незрящо из шатрата. — А вие говорете каквото щете.

„О — помисли си горчиво Хан. — Мога да съм спокоен, щом откаченият Лушъс Чорлав твърди, че праотецът ми не е бил луд.“

— Самотен ловец, ти си ми като син — увери го Върба. — Дори в началото да съм те приела от чувство за дълг, вече…

— Ти не си ми майка — тросна се Хан, задоволявайки едно студено, злобно кътче от себе си. — Майка ми е мъртва.

Поне Авърил прояви благоприличието да изглежда смутен.

— Съжаляваме. Знаем, че ти е трудно да преглътнеш всичко това наведнъж.

— И сега какво? — продължи Хан, нетърпелив да сложи край на срещата, да се махне от тях, за да остане насаме с новината. Започваше да се тревожи, че уличното му изражение ще го предаде. — Защо чак сега решихте да ми кажете всичко това?

— Опасявам се, че настъпват най-мрачните времена след края на Опустошението — отговори Върба. — Гаван Баяр представлява голяма заплаха за кралицата и кралската линия. Властта на Магьосническия съвет нараства, почти успяха да оженят един от своите за принцесата-наследница.

— Какво общо има това с мен? — попита Хан.

— Разкрихме ти тайната, защото си изправен пред важен избор — намеси се Елена. — Гривните могат да останат на ръцете ти и да продължиш с живота си постарому. Ако желаеш, остани в Морски борове, а Върба ще те посвети в изкуството на лечението.

— А лагерът Демонаи? Мога ли да отида там? — попита Хан, макар и да съзнаваше, че си играе с търпението на Елена.

— Зависи — тя погледна Жарава — доколко добре ще пазите тайната. Ако някой научи, че си магьосник, в Демонаи ще бъдеш застрашен, дори с гривни на ръцете.

— Тоест демонайските воини не знаят за мен? — Хан веднага се замисли за Птица. И за Рийд Демонаи.

Елена поклати глава.

— Знаем само аз и лорд Авърил. Ако решиш да останеш с гривните, най-добре е никой друг да не научава.

Хан потри чело. Чаят му беше изстинал.

— Каза, че имам избор.

Елена го погледна в очите.

— Ще свалим гривните ти, Самотен ловец, но условието е да заминеш с Жарава за Одънов брод и да постъпиш в Мистверк, където да се научиш да контролираш и използваш заложбата, с която те е надарила Създателката. Ние ще платим обучението и престоя ти там и ще ти подсигурим амулет. Като завършиш, ще се върнеш тук и ще използваш уменията си в полза на клановете и потомствените кралици.

Хан се взираше озадачен в нея.

— Значи магьосниците са добре дошли тук, стига да са на ваша страна?

„Очевидно“, помисли си той, когато всички свиха рамене и извърнаха очи от него.

— Защо именно аз? — попита той. — Защо не избрахте Жарава? Той също е магьосник и едва ли би се обърнал срещу вас. — Точно в този момент беше доста завладян от мисълта за лудост и опустошение. Струваше му се подходящ отдушник.

— Щом Гаван Баяр е съумял да прекъсне връзката, наложена му при провъзгласяването му за висш магьосник, вероятно е използвал древна магия — отвърна Авърил. — Страхуваме се да не би Баяр да разполагат и с други тайни оръжия. Ако имат достъп до древни амулети, не е изключено да ги използват за привличането на други магьосници на тяхна страна. Нужен ни е могъщ съюзник, който да им се противопостави. По-могъщ от Жарава.

— И защо мислите, че съм чак толкова могъщ? — поинтересува се Хан. — Никога не съм използвал магия.

— Сложих ти гривните още като бебе. — Изражението на Елена издаваше дълбокото ѝ нежелание да споделя точно тази история. — Знам на какво си способен.