Синда Чайма - Краля демон

Лушъс прихна в остър, хъхрещ смях.

— Въпросът, момко, е там, че всички знаят колко могъщ е бил Алгер Ватерлоу — поясни той. — Надяват се да си наследил способностите му. Като изключим унищожителните му намерения, естествено. Ще им се да те държат на по-къса каишка.

— Да разбирам ли тогава — веднага реагира Хан, — че ви трябва платен магьосник? Наемник?

Елена Демонаи поклати глава.

— Нужен ни е бранител. Човек, който при необходимост да защитава клановете от Магьосническия съвет. Не можем да чакаме Баяр да разкрият намеренията си. Нужно ти е обучение, а то отнема време.

— А ако откажа, Жарава ще трябва сам да ви защитава от Магьосническия съвет.

Елена кимна.

— Няма да имаме друг избор.

Клановите старейшини бяха обградили Хан, решени да го склонят. Говореха за Жарава, сякаш не присъстваше. А това ядосваше Хан.

Ами ако свалят гривните и се окаже, че силите на Хан са само мимолетна искра, много шум за нищо? Проблемите му щяха да си останат, но щеше да остане без защитата на гривните. Следващия път, когато Гаван Баяр го нападне, ще го изгори жив.

Пък и имаше достатъчно ум в главата си да не сключва сделка, без да е запознат с всички подробности.

— Ами ако свалите гривните, а аз откажа да изпълня своята част от сделката? — попита той. — Защо сте сигурни, че ще замина за Одънов брод? Или че ще ви защитавам от магьосниците, ако се стигне дотам?

— Самотен ловец — побърза да отговори Върба, — не изпитваме никакви съмнения, че ще удържиш на думата си.

Лорд Авърил вдигна ръка.

— Не. Момчето трябва да знае. — Патриархът се обърна към Хан. — Ако свалим гривните, а ти не спазиш обещанието си, ще те заловим и убием.

„Обзалагам се, че Рийд Демонаи ще получи тази мисия“, помисли си Хан и кожата по тила му настръхна. Цял живот го бяха преследвали, но станеше ли твърде опасно, винаги намираше убежище в лагерите. Този път нямаше да има тази възможност.

Матриархът на Демонаи се доближи до Хан и впи очи в лицето му, сякаш очакваше да се разколебае всеки момент.

— Върба ни съобщи, че лорд Баяр е погубил семейството ти. Това може да е шансът ти за отмъщение.

— Елена Сенестре — обади се Върба. — Отмъщението никога не ни носи търсената утеха. Сама го знаеш.

Очите на Хан не помръднаха от очите на Елена.

— А ако размисля? Ще ми сложиш ли гривните отново?

Елена поклати глава.

— Беше достатъчно трудно първия път. Сега ще си много по-силен. Този път няма да успея да удържа магията.

— Помисли си няколко дни — прикани го Върба. — Можеш да се обърнеш към всеки от нас за съвет.

Все едно някой от тях, освен Върба, би опитал да го разубеди. Трябваше да им го признае: репутацията им на вещи търговци беше заслужена.

Знаеше какво би казала майка му. Задръж гривните, остани при Върба, научи занаята, изкарвай си хляба с честен труд. Стой настрана от Баяр. Не поемай излишни рискове. И точно така трябваше да постъпи.

И какво имаше да рискува? Майка му и Мари вече платиха за глупавите му грешки. Обърка всичко. И нямаше как да оправи нещата.

Но вината не беше само на негова. Висшият магьосник, кралицата и Гвардията ѝ също си изиграха ролята. Единственият начин да ги накара да съжаляват за постъпките си бе да им покаже колко всъщност струва човешкият живот; единственият начин да привлече вниманието им бе да поеме риск.

Точно в онзи момент не го интересуваше какво ще се случи с него. А това беше добре, като се имаше предвид, че не вижда благополучна възможност за бъдещето си.

Протегна ръце към Елена.

— Взех решение. Свали ги. — Побърза да погледне към Жарава и по лицето на приятеля си видя смесицата от облекчение, болка и съжаление.

— Самотен ловец, почакай! — викна Върба и се обърна към околните. — Това момче загуби майка си и сестра си преди по-малко от месец. В момента скърби и му е нужно време, за да се съвземе. Не бива да го подтикваме към прибързани решения.

— Не разполагаме с много време — напомни Елена. — Жарава заминава за Одънов брод вдругиден, а ще бъде по-безопасно, ако пътуват заедно. Семестърът започва след месец, пътят ще им отнеме доста време, дори да не се сблъскат с неприятности.

— Просто не искам да взема решение, за което по-късно ще съжалява — обясни Върба.

— Няма нищо. Вече реших — повтори Хан, този път с по-сигурен глас. — Кой ще го направи? — Погледът му отскочи от Елена към лорд Авърил.

— Седни — заповяда му внезапно Елена, без да поглежда към Върба. Хан се разположи на една пейка, тя донесе торбата си и се настани до него. — Доближете факлите. — Жарава и Авърил се подчиниха. Задушливият пушек опари носа на Хан.