Синда Чайма - Краля демон

— Ще ме изчакаш ли отвън? Едва ли ще ме задържат дълго.

— Няма да те чакам цяла вечност, Птицелов — усмихна му се широко Птица и излезе от шатрата, шумолейки с широката си пола.

Накрая в шатрата останаха само Авърил, Елена, Жарава и Върба, всичките насядали край огнището. Жарава изглеждаше не по-малко озадачен от Хан.

В сърцето на Хан се зараждаше тревога. Изражението на Върба не вещаеше нищо добро. Не познаваше отблизо Авърил и Елена, а и открай време го плашеха леко. Сигурно Върба щеше да оттегли предложението си да го обучава за лечител. Или пък старейшините бяха решили да го прогонят, защото продължаваше да се среща с Птица въпреки забраната на Върба. Дали пък Авърил не искаше да го поразпита за девойчето, което отвлече от храма в Южен мост преди толкова време. Или просто бяха научили за амулета, скрит под леглото му.

Съществуваха твърде много вероятности, всичките лоши.

В този момент вратата на шатрата се отвори и влезе Лушъс Чорлав — едва ли можеше да се случи нещо по-изненадващо. Лушъс търгуваше с клановете, но Хан никога не го беше срещал в някой от лагерите им.

Старецът изгледаше необичайно спретнат. Вярно, панталоните и ризата му бяха износени, но изглеждаха чисти; дори беше направил опит да укроти косата и брадата си. Днес мътните му очи бяха малко по-бистри и вървеше с помощта на изкусно резбован бастун. Хан бе готов да се закълне, че е трезвен.

А това само по себе си го плашеше.

Хан стана от пейката.

— Лушъс? Какво правиш тук?

— Ще разбереш скоро, момко — отвърна почти самодоволно старецът.

Хан хвана ръката му и го поведе към една от пейките. Лушъс седна при другите.

Върба стана и се изправи в средата на полукръга. Очевидно тя отговаряше за импровизираното събрание.

— Самотен ловец, позволи ми първо да ти поискам прошка.

Хан впери очи в нея, за момент занемял.

— Защо? За какво? Ако говориш за майка ми и Мари, вината не е твоя.

— Донякъде е. — Върба извърна очи от него и сключи смутено пръсти. Държеше се странно; обикновено говореше в прав текст. Този път обаче явно се затрудняваше да изплюе камъчето.

— Не — отсече той. — Вината е изцяло моя. Гвардията ги нападна заради мен. Просто трябваше да стоя настрана. — Не спомена амулета. Жарава знаеше за него, Лушъс — също, но никой от двамата нито подозираше какво се е случило после, нито че още е в ръцете му.

Хан се срамуваше и задето го задържа, и за опита да го продаде. Точно тази история не искаше да споделя с никого.

— През цялото това време пазим от теб една тайна — продължи Върба. — Поради най-различни причини. Отчасти за да те защитим. Но главно за да защитим всички останали. Ала сега обстоятелствата налагат дa ти разкрием истината.

Хан не продума, просто чакаше, докато в гърдите сърцето му се мяташе като пъстърва, изхвърлена на речен бряг.

Върба стана и подаде на Хан кана с чай и чаша. Той впери неразбиращ поглед в тях, после го вдигна към Върба.

— Пийни си — подкани го тя. — Ще те успокои.

Значи се нуждаеше от успокоение, преди да чуе новината, така ли? Наля си чай и отпи предпазливо от мътната отвара. Ароматът ѝ му се стори познат, макар че никога не беше близвал от нея.

Офика. Защита срещу магия и заклинания. Да не би да го смятаха за омагьосан? Дали не ги притесняваше заклинанието на Баяр? Вдигна въпросителен поглед към Върба, но тя отново извърна очи.

Хан отпи още глътка чай. Сигурно офиката действа и по друг, неизвестен за него начин. Повечето растения имат множество приложения.

За изненада на Хан Лушъс проговори пръв.

— Момко, спомняш ли си каква история ти разказах край реката? За Ханалеа и Алгер Ватерлоу? Оная, дето хич не ти се хареса?

Хан кимна, но се досети, че Лушъс не може да го види и потвърди на глас:

— Да.

— Е, истина е. До най-малката подробност. Само едно ти спестих: когато Ватерлоу загинал, Ханалеа вече била бременна. И то с близнаци.

— Какво? — Думите на стареца влизаха в разрез с всички стари, до болка познати истории. Те представяха Ханалеа като същинска светица. Спасителка на народа. Незнайно защо в легендите не се споменаваше какво се е случило между Ханалеа и демона, след като я бе отвлякъл. — Не съм чувал подобно нещо — отбеляза той.

— Малко хора са знаели. След убийството на Ватерлоу те били заети с Опустошението, със спасяването на света и други такива. Ханалеа създала Наеминг и заживяла в уединение. Не искала никой да я притеснява след всичко преживяно.

Скоро се омъжила и родила децата си — момченце и момиченце. Всички смятали, че са плод на брака ѝ.