Синда Чайма - Краля демон

Ако останеше при Върба, пред Хан се откриваше възможността да научи тайните на лечителството, да изкара малко пари от чиракуването си и да вижда Птица при посещенията ѝ в Морски борове. Така след година, ако не му се стои повече в лагера, със спестените пари можеше да се запише във военното училище в Одънов брод. Другият вариант беше да се върне на улицата. И в двата случая нямаше да доживее до дълбока старост.

Накрая, една знойна вечер седмица преди заминаването на Жарава, Върба свика съвещание в Матриархската шатра.

Хан и Птица дойдоха от тайното си кътче край реката, където прекараха следобеда, преди нетърпимата дневна горещина да се поразсее. Той беше облякъл кожения си клин от Върба и лятна памучна риза. Вместо воинските си одежди Птица носеше бродиран елек от еленова кожа без риза отдолу и широка разкроена пола. Мънистената гривничка, подарък от Хан, опасваше десния ѝ глезен и той не можеше да отлепи очи от бронзовите и, атлетични крака под пъстрата пола. Чудеше се дали тя гледа на него по същия начин, както той на нея.

Хан и Птица влязоха в шатрата и той се изненада от присъствието на толкова хора, мнозина, от които непознати. Клановете умееха да организират съвещания. Двамата си намериха свободни места на пейка до вратата и седнаха хванати за ръце и плътно притиснати бедра. Хан се зарадва, че тя предпочете да остане с него, вместо да се настани край огъня при другите демонайски воини.

Върба откри срещата.

— Благодаря ви, че дойдохте, братя и сестри от Морски борове, и на вас, гостите ни от Демонаи, Риса и Върло.

Хан и Птица си шепнеха, но при тези думи на Върба Хан вдигна учуден поглед. Явно съвещанието беше важно, щом присъстваха представители от лагерите Риса и Върло.

— Радваме се да споделим с вас огъня си и всичко друго — приветства ги Върба. Посетителите отвърнаха с тихи поздрави.

Зад гърба на Върба Хан забеляза Елена Демонаи и лорд Авърил. Отново се зачуди дали Авърил би го разпознал като похитителя от храма в Южен мост. Очите на лорда действително се задържаха за един дълъг момент върху лицето на Хан.

Ала тази вечер мислите на Авърил бяха заети с друго.

— Лорд Демонаи носи вести от Дола — обяви Върба.

Лорд Демонаи плъзна поглед по кръга от лица наоколо и притаеният шепот заглъхна. Патриархът се бе състарил от последната им среща. А и на Хан му направи впечатление, че явно бе участвал в схватка, което му се стори доста нетипично за него.

— Да, наистина нося вести, и то тревожни — подхвана лорд Демонаи. — Мощта на висшия магьосник нараства с всеки изминал ден. Лорд Баяр има огромно влияние върху кралицата. Толкова огромно всъщност, че е успял да внуши на кралица Мариана да омъжи дъщеря ми Раиса, принцесата-наследница, за неговия син, малолетния магьосник Мика Баяр.

Посрещнаха новината с шумни възгласи на възмущение, тревога и почуда.

Птица се вцепени и се приведе напред, а светлината от факлите открои силно изразените черти на лицето ѝ.

— Но това е невъзможно — прошепна тя.

„Лика-прилика са си“, помисли си Хан.

— Приемам вината за случая — продължи лорд Демонаи. — Тук е мястото да си призная, че не бях очаквал подобни действия. Нещо повече — на връщане от Варовикови чукари в дебютантския ден на Раиса ана’Мариана с капитан Бърн бяхме нападнати и едва не ни убиха.

Думите му породиха нова вълна на негодувание сред публиката. Хан погледна към демонайските воини. Те не реагираха бурно като останалите, а стояха мълчаливо, сякаш в бойна готовност, което им придаваше още по-опасен вид.

— Не мога да повярвам, че Нейно Величество би поръчала убийството ни — продължи огорчено лорд Демонаи. — За това не бива да подценяваме коварната природа на лорд Баяр. Бяха решили да венчаят принцесата-наследница и младия Баяр още на дебютантския ѝ ден, докато ние с капитан Бърн бяхме… ангажирани другаде. — Направи кратка пауза и добави: — За щастие принцеса Раиса успя да избяга от кралството.

Из шатрата се разнесоха викове „Слава на Създателката!“, „Къде е сега?“, „Дъщеря ни Раиса трябва да се укрие тук, при семейството си, в планинските лагери.“

В този момент Елена Демонаи пристъпи напред с набраздено от тревога старческо лице.

— Засега внучка ми е в безопасност. Смятаме, че е най-добре да не идва при нас, а да се укрие на някое по-неутрално място, извън кралството. Ако я приемем тук против волята на кралицата, има опасност да предизвикаме негодуваниетo ѝ. Надяваме се все още да има начин да спасим Мариана. Не желая да воюваме срещу нея.