Диана Габалдон - В капана на времето - том 2

Клеър още седеше в края на коридора; свила крака под себе си на пейката пред прозореца, втренчена в чернотата на нощта отвън.

— Клеър? — Гласът му беше станал дрезгав от липсата на употреба и той прочисти гърлото си и опита отново: — Клеър? Аз… трябва да ти кажа нещо.

Тя се обърна и го погледна, на чертите ѝ бе изписано съвсем вяло любопитство. Изглеждаше умиротворена, като човек, който вече е минал през ужас, отчаяние, скръб и през отчаяното бреме на оцеляването — и е издържал. Като я гледаше такава, той внезапно усети, че не може да го направи.

Но тя беше казала истината; сега и той трябваше да стори същото.

— Открих нещо. — Вдигна книгата в кратък, ненужен жест. — За… Джейми. — Когато изрече това име, големият шотландец сякаш се появи призован и застана огромен и неподвижен в коридора, между жена си и Роджър. Роджър си пое дълбоко дъх.

— Какво откри?

— Последното, което е искал да направи. Мисля… мисля, че не е успял.

Лицето ѝ пребледня леко и тя погледна с широко отворени очи към книгата.

— Хората му ли? Нали ти разбра…

— Разбрах — прекъсна я Роджър. — Не, почти сигурен съм, че в това е успял. Извел е хората от Лалиброх от бойното поле; спасил ги е от Калоден и ги е изпратил към дома.

— Тогава…

— Искал е да се върне… в битката… и мисля, че и това е направил. — Говореше с все по-голяма неохота, но трябваше да довърши. Не намираше думи, затова отвори книгата и прочете на глас:

— След последната битка при Калоден осемнадесет офицери якобити, всичките ранени, намерили убежище в стара къща и лежали там, измъчвани от болки два дни, без никой да се погрижи за раните им; след това били отведени на разстрел. Един от тях, мъж от клана Фрейзър, от полка на господаря Ловат, избягал; останалите били погребани в края на имението.

— Един от тях, мъж от клана Фрейзър, от полка на господаря Ловат, избягал… — повтори тихо Роджър. Вдигна поглед от страницата, за да срещне очите ѝ — широко отворени и невиждащи, като на елен, заслепен от фаровете на връхлитаща кола.

— Искал е да умре на бойното поле при Калоден — прошепна Роджър. — Но не е умрял.

15Келтски празник след прибирането на реколтата. — Бел. прев.

КРАЙ