Оливър Боудън - Черният флаг

Веднъж се наложи да ремонтираме кила на „Император“. Изтеглихме го на сушата и с помощта на големи камъни и въжета го обърнахме на една страна. Със запалени факли изгорихме водораслите и раковините, намазахме го със смола и сменихме прогнилите дъски под ръководството на дърводелеца, който очакваше с нетърпение тези моменти. Нищо чудно, разбира се, понеже мачтите и платната също се нуждаеха от поправка, а дърводелецът се разпореждаше самодоволно с кормчията и помощник-капитаните, които нямаха друг избор, освен да си мълчат и да изпълняват нарежданията му.

Бяха щастливи дни — ловяхме риба, наслаждавахме се на злощастието на началството. Почти се разочаровах, когато отплавахме отново.

Преследвахме търговски кораб на компанията „Ийст Индия“. Търсехме го край западния африкански бряг. Моряците не криеха съмненията си в благоразумието на начинанието. Знаехме, че нападайки такъв престижен кораб, се превръщаме в издирвани престъпници. Капитанът обаче ни обясни, че в Карибско море патрулират само три военни кораба и два военни платнохода, а се говорело, че „Амазонска галера“ — корабът на „Ийст Индия“ — превозвал ценна стока. Успокояваше ни, че ако го атакуваме в открито море, далеч от сушата, ще успеем да го плячкосаме и да избягаме невредими. Но нали моряците на плячкосания кораб ще ни видят, запитах се гласно веднъж. Нали ще съобщят на военните, че „Император“ ги е нападнал? Фрайди само ме изгледа. Погледът му не ме впечатли.

Открихме „Амазонска галера“ след три дни плаване.

— Платно на хоризонта! — долетя вик от върха на мачтата.

Бяхме свикнали да го чуваме, та не се обнадеждихме особено. Наблюдавахме как капитанът и кормчията се съвещават. След малко потвърдиха, че корабът наистина е „Галера“. Променихме курса и се насочихме към него. Вдигнахме червен флаг — британското знаме — и „Галера“, разбира се, остана на място — сметнаха ни за английски капери, тоест за приятели. Така беше. На теория. Мъжете на „Император“ заредиха пистолетите си и провериха остриетата на сабите. Извадихме куките за абордаж и стрелците заеха позиция до оръдията. Щом приближихме, екипажът на „Галера“ осъзна, че се готвим за битка. Видяхме как по лицата на моряците се изписва смайване и паника, как се разбягват по палубата като подплашени коне. Ние, от своя страна, се строихме на палубата с насочени към тях пистолети, извадени саби и оголени зъби. Аз нямах пистолет, а сабята ми беше ръждясало желязо, открито от интенданта на дъното на стар сандък, но застанах между мъжете, два пъти по-възрастни от мен и десет пъти по-свирепи, и се постарах да се намръщя заплашително като тях. Да изглеждам кръвожаден като тях. Дулата на оръдията ни сочеха към „Галера“. Една дума и щяха да изстрелят залп, способен да разполови кораба и да прати екипажа му на морското дъно. Противниците ни се взираха ужасено в нас — лица на мъже, сварени неподготвени и обречени на гибел.

— Кажете на капитана си да дойде! — извика помощник-капитанът ни, извади пясъчен часовник и го постави с трясък върху парапета на палубата. — Не се ли яви, докато пясъкът изтече, ще открием огън!

Времето им изтичаше, когато най-сетне капитанът се появи на палубата, облечен в парадната си униформа и с предизвикателно — поне според него — изражение, което не прикриваше страха в очите му. Последва инструкциите на помощник-капитана ни, нареди да спуснат лодка, качи се в нея и гребците го докараха до нас. Неволно изпитах съчувствие към него. Възхитих се как се оставя на милостта ни, за да защити екипажа си, и как се изправя с високо вдигната глава и изкачва въжената стълба към кораба ни. Моряците до оръдията на долната палуба го посрещнаха с присмехулни възгласи, сграбчиха го грубо за раменете и го издърпаха над парапета на квартердека. Той се отърси от ръцете им, изопна отново рамене, приглади мундира и ръкавелите си и настоя да се срещне с капитана ни.

— Тук съм! — извика Долзъл и тръгна към него. Носеше тривърхата си шапка, а сабята му беше извадена. По петите му подтичваше помощник-капитанът Трафорд.

— Как е името ти, капитане?

— Бенджамин Причард, капитан на „Амазонска галера“ — представи се мрачно новодошлият, — и искам да знам какво означава това.

Той вирна брадичка и се изправи в цял ръст, ала Долзъл се извисяваше над него. Малцина можеха да се мерят с осанката му.

— Какво означава ли? — повтори Долзъл с тънка усмивка, вероятно за пръв път го виждах усмихнат. Погледна към мъжете си, събрани на палубата, и те избухнаха в злостен кикот.