Оливър Боудън - Черният флаг

— Нямаше да е така добре платено, ако не беше — отвърнах и тя, естествено, се съгласи неохотно да замина. Имаше ли избор? Не исках обаче да я оставя с разбито сърце.

Една сутрин се събудих от пиянския ступор, примигвайки в светлината на изгрева, и видях Каролин, вече облечена и готова за деня.

— Не искам да заминаваш — каза ми тя, обърна се и излезе.

Друга нощ седях в „Ливид Брус“. Изглеждах неузнаваем — превит над халбата, отпивах големи глътки между черните мисли и наблюдавах как течността намалява. Не отлепях очи от нея. Тъжният факт обаче е, че това всъщност беше истинското ми аз — младият шегаджия бе изчезнал, заменен от угрижен мъж.

Каролин помагаше във фермата. Отначало мама се ужаси. Възрази, че изтънчена дама като нея не бива да работи. Каролин се засмя и настоя. Наблюдавах я как снове из двора, където за пръв път я видях, яхнала коня си, а сега в колосано бяло боне, работни ботуши и престилка, и ме обземаше ту гордост, ту унижение, че се провалям като съпруг. Някак си се чувствах още по-зле, защото Каролин не недоволстваше — сякаш беше единствената, която не смята настоящото си положение за стремглаво спускане по социалната стълба. Усещаха го всички други, а най-остро — аз.

— Искаш ли още една бира? — Познах гласа, долетял иззад гърба ми, и се обърнах към Емет Скот, бащата на Каролин.

За последно го бях видял на сватбата ни’, когато обяви, че няма да даде зестра на дъщеря си. Сега предлагаше питие на омразния си зет. Такива са любителите на чашката обаче. В състояние като моето, когато наблюдаваш как бирата в халбата ти намалява и се питаш как да си купиш още, си готов да приемеш почерпка от всекиго. Дори от Емет Скот — най-заклетия ти враг. Мъж, който те ненавижда почти толкова, колкото го ненавиждаш и ти. И така, той поръча по халба бира и издърпа високия стол до мен, като остърга звучно плочника с краката му.

Помните ли как ви описах изражението на Емет Скот? Как изглежда като човек, захапал възкисел лимон. Е, докато разговаряше с мен — омразния Едуард Кенуей — физиономията му беше още по-измъчена. Аз се чувствах като у дома в гостилницата — тук се сливах напълно с обстановката, ала той седеше като на тръни. Току поглеждаше през рамо, все едно се страхува да не го нападнат неочаквано изотзад.

— Така и не успяхме да поговорим — констатира Емет Скот, а аз се засмях горчиво в отговор.

— На сватбата се погрижи да не успеем.

Бирата ми развързваше езика, разбира се, вдъхваше ми смелост. И тя, и фактът, че в битката за сърцето на дъщеря му аз бях победил. Сърцето й все пак принадлежеше на мен. Нямаше по-необоримо свидетелство за всеотдайността й от това, че се е отказала от толкова много, за да бъде с мен. Дори и той явно го разбираше.

— И двамата сме врели и кипели мъже, Едуард — подхвана той.

Личеше си колко се старае да си придаде самоуверен вид. Аз обаче виждах зад маската. Виждах истинското му лице — на уплашен неприятен човек, борещ се да оцелее в бизнеса, който вероятно бие съпругата и прислугата и смята, че хора като мен са длъжни да му се кланят и раболепничат като мама и татко на сватбата (при този спомен веднага ме обзе неудържим гняв).

— Какво ще кажеш да сключим сделка?

Отпих дълга глътка от бирата и го погледнах право в очите.

— Какво имаш предвид?

Лицето му се изопна.

— Да се махнеш от нея. Да я изгониш. Каквото и да е. Да я освободиш. Да ми я върнеш.

— И ако го сторя?

— Ще те направя богаташ.

Пресуших халбата до дъно. Той кимна въпросително към нея. Казах „да“ и зачаках да ми донесат нова. Пресуших и нея почти наведнъж. Стаята започна да се върти.

— Е, знаеш какво да направиш с предложението си, нали?

— Едуард — приведе се напред той, — и двамата знаем, че не си в състояние да осигуриш добър живот на дъщеря ми. И двамата знаем, че се криеш отчаян в кръчмата, защото не можеш да й осигуриш приличен живот. Обичаш я, знам, защото навремето и аз бях неспособен като теб.

— Неспособен ли? — процедих през зъби.

— Да — просъска той и се облегна назад. — Ти си овчар, момче.

— Къде отиде „Едуард“? Мислех, че говорим като равни.

— Като равни? Никога няма да си равен с мен и го знаеш отлично.

— Грешиш. Имам планове.

— Чух. Искаш да станеш капер. Да натрупаш богатства в морето. Ала нямаш необходимите качества, Едуард Кенуей.

— Имам.

— Липсва ти характер, морал. Предлагам ти изход от дупката, която сам си изкопал, момче. Обмисли го много внимателно.

Допих бирата.