Ли Бардуго - Алчни крале

— Или да го убие — рече Каз.

— Или да го убие — призна Женя.

— Сега — каза решително Зоя.

Нина не беше сигурна дали Зоя толкова държи да върне Кювей към живот, или просто мрази да губи.

Зоя плесна с отворени длани гърдите на Кювей. Тялото му се изви като млада клонка под напора на немилостив вятър, после се срина отново на носилката.

Кювей ахна и рязко отвори очи. Понечи да се надигне и да изплюе парчето плат.

— Слава на светците! — каза Нина.

— Слава на мен — поправи я Зоя.

Женя пристъпи към носилката и Кювей се ококори в пристъп на паника.

— Шшш — каза Нина и побърза да се приближи. Кювей познаваше Женя и Зоя само като членове на равкийската делегация. Имаше нужда да види приятелско лице. — Всичко е наред. Жив си. И в безопасност.

Иней застана до нея, извади парчето плат от устата му и приглади косата му назад.

— В безопасност си — повтори тя.

— Търгът…

— Свърши.

— Шуаните?

Ужас се четеше в златните му очи и Нина си даде сметка колко уплашен е бил.

— Видяха те как умря — успокои го Нина. — Всички видяха. Представители на всички държави видяха как те прострелват в сърцето. Лекарят и персоналът в болницата ще потвърдят смъртта ти.

— Тялото…

— Довечера гробарите ще го приберат — рече Каз. — Свърши се.

Кювей се отпусна на носилката, скри с лакът очите си и избухна в сълзи. Нина го погали нежно.

— Знам какво ти е, хлапе.

Зоя сложи ръце на кръста си.

— Някой няма ли да ми благодари, както и на Женя, в този ред на мисли, за малкото чудо, което сътворихме?

— Благодаря ви, че едва не убихте, а после съживихте най-ценния заложник на света, за да го използвате оттук насетне за своите си цели — рече Каз. — А сега тръгвайте. Улиците са пусти, а вие трябва да стигнете до промишления квартал.

Зоя присви красивите си сини очи.

— Що не ни дойдеш на гости в Равка, Брекер. Хем ще те научим на маниери.

— Ще го имам предвид. Когато ме изгорят на Жетварската баржа, категорично бих искал хората да ме запомнят като вежлив.

— Ти ще дойдеш с нас, Нина, нали? — настоя Женя.

Нина поклати глава.

— Имаме да довършим някои неща, а и Кювей е твърде слаб да върви.

Зоя стисна устни.

— Само не забравяй кому си вярна. — И с тези думи се прехвърли на кея, последвана от Женя и Щормхунд.

Каперът се обърна към баржата и погледна право към Нина. Очите му бяха със странен цвят, а чертите на лицето му не си пасваха добре.

— В случай че се колебаеш, знай, че ти и твоят фйердански приятел сте добре дошли в Равка. Можем само да гадаем с още колко парем разполагат шуаните и колко войници кергууд са създали. Втора армия има нужда от талантите ти.

Нина се поколеба.

— Аз не… Не съм каквато бях.

— Ти си воин — твърдо каза Зоя. — И Гриша. Ще се радваме да дойдеш при нас.

Нина зяпна невярващо. Зоя да похвали някого?

— Равка ви благодари за усилията — каза Щормхунд на сбогуване. — Короната също.

Махна веднъж. В светлината на късния следобед и слънцето, което грееше в гърба му, изведнъж й заприлича не толкова на капер, колкото на… Е, това беше невъзможно и глупаво, разбира се.

— Трябва да се върна в църквата — рече Каз. — Не знам как ще постъпи Съветът с Вилан.

— Върви — каза Нина. — Ние ще изчакаме тук Матиас.

— Отваряйте си очите — предупреди я Каз. — Матиас да не се показва до мръкване. После знаете къде да идете.

Прехвърли се на кея и тръгна към Бартерната църква.

Нина не знаеше как ще подейства виното на Кювей, затова му даде да пие вода и му заръча да си почива.

— Страх ме е да затворя очи — призна той.

Нина току поглеждаше към улицата над ръба на канала.

— Матиас много се забави. Дали лекарят не му е създал грижи?

Но после го видя да крачи към нея през празния площад и да маха за поздрав. Скочи на кея, хукна към него и се хвърли в обятията му.

— Друсйе — прошепна той в косата й. — Добре си.

— Добре съм, я. А ти защо се забави толкова?

— Мислех, че никога няма да те намеря в бурята.

Нина се дръпна да го погледне.

— Да не си спрял в някоя кръчма по пътя?

Матиас обхвана с ръка брадичката й.

— Не — каза той, а после я целуна.

— Матиас!

— Зле ли се справих?

— Не, справи се великолепно. Но обикновено аз налитам да те целувам.

— Трябва да променим това — каза той, после отпусна тежестта си в ръцете й.

— Матиас?

— Няма нищо. Имах нужда да те видя още веднъж.

— Матиас… о, светци! — Сакото, което той държеше сгънато в ръка, падна и Нина видя огнестрелната рана в стомаха му. Ризата му беше напоена с кръв. — Помощ! — писна тя. — Някой да помогне!