Ли Бардуго - Алчни крале

Фйерданите се бяха изнесли целокупно към кметството с настояване Матиас Хелвар да бъде намерен и арестуван, но оттам ги уведомили, че заради чумата всички публични събирания са забранени. Или трябвало да се върнат незабавно в посолството си, или рискували да ги отстранят със сила от улиците.

Хората бяха масово насинени, някои бяха получили мозъчно сътресение, а една жена си беше счупила лошо ръката, съборена от тълпата по време на масовото бягство от катедралата. Но пострадалите едва ли бяха потърсили помощ в клиниките и болниците — никой не искаше да се зарази сега, когато чумата се разпространяваше из Кацата. Само търговиите от Съвета и неколцина стражи бяха останали при олтара и спореха с тихи гласове, които на моменти се извисяваха истерично.

Вилан, Йеспер, Алис и камериерката й бяха обградени плътно от стражи и Вилан се надяваше, че Каз е знаел какво прави, когато настоя да останат в църквата. Самият той нямаше представа дали стражата е там да го защити, или да го държи под око, а Йеспер явно си задаваше същия въпрос, защото барабанеше с пръсти по коленете си. На всичкото отгоре, от побоя го болеше цялото тяло — ребрата му протестираха при всяко вдишване, а главата му беше като барабан в ръцете на ентусиазиран перкусионист.

Градът беше на крачка от масови размирици, репутацията му беше съсипана, самият Вилан беше окървавен и раздърпан, но въпреки това трудно сдържаше усмивката си.

— Ти пък какво се хилиш? — попита Йеспер.

Вилан стрелна с поглед Алис и му прошепна:

— Успяхме. Знам, че Каз си имаше свои причини да спретне тази гигантска измама, но истината е, че току-що предотвратихме война.

Ако равкийците бяха спечелили наддаването, Шу Хан и Фйерда щяха да измислят някакъв претекст да нападнат Равка, за да пипнат Кювей. Сега Кювей щеше да е в безопасност, а ако след време някой друг създадеше парем, равкийците вече щяха да работят по противоотровата.

— Сигурно — каза Йеспер и се ухили на свой ред. — Какво е един малък международен скандал между приятели?

— Кеег май ми е счупил носа.

— Язък, че Женя го направи толкова хубав.

Вилан се поколеба.

— Ти върви, ако искаш. Сигурно се тревожиш за баща си.

Йеспер погледна към стражите.

— Не мисля, че новите ни приятелчета ще ме пуснат току-така, пък и не искам да заведа никого при него.

А и Вилан беше чул Каз да казва на Йеспер да остане в църквата.

Алис поглади корема си.

— Гладна съм — каза тя и погледна към съветниците, които още се караха. — Кога ще ни пуснат да си ходим, как мислите?

Млад мъж мина на бегом по пътеката между пейките и връчи наръч документи на Йелен Радмакер. Документите бяха с бледозеления печат на банка „Геменс“ и вероятно показваха, че всички пари на Търговския съвет са били пренасочени от фалшивия консорциум за юрда към една от шуанските сметки.

— Това е лудост! — развика се Ван Ек. — Не е възможно да приемате тези дивотии за чиста монета!

Вилан се надигна да погледне, но болката в ребрата го преряза с подновена сила. Йеспер посегна да го подкрепи. Но близо до подиума Вилан видя нещо, което прогони всяка мисъл за болежки от главата му — офицер от градската слагаше белезници на баща му, който се мяташе като риба на сухо.

— Това е дело на Брекер — викаше Ван Ек. — Той е учредил фонда. Намерете фермера. Намерете Пека Ролинс. Те ще ви кажат.

— Не се излагай повече — прошепна свирепо Радмакер. — Овладей се, за бога, заради семейството си поне.

— Да се овладея? Та вие ме оковахте!

— Успокой се, човече. Ще те заведат в кметството и ще останеш там, докато ти предявят обвинения. А щом си платиш гаранцията…

— Гаранция? Аз съм член на Съвета на търговиите. Моята дума…

— Не струва нищо! — тросна се Радмакер, а Карл Драйден настръхна като териер, видял катерица. Досущ, като кучето на Алис, помисли си Вилан. — Радвай се, че те пращаме в кметството, а не в Адската порта. Седемдесет милиона крюге от парите на Съвета са изчезнали яко дим. Керч стана за посмешище. Имаш ли представа какви щети ни нанесе днес?

Йеспер въздъхна.

— Ние вършим цялата работа, а кой обира лаврите?

— Какво става? — попита Алис и посегна да хване Вилан за ръката. — Ян защо има неприятности?

Дожаля му за нея. Беше сладка и глупава и единствената й грешка е била да се омъжи за човек, избран от семейството й. По всичко личеше, че Ван Ек ще бъде обвинен не просто в измама, а и в държавна измяна. Да подпишеш съзнателно фалшив договор с цел манипулация на пазара беше не просто незаконно, а се смяташе за богохулство, пряка намеса в делата на Гезен, и законът предвиждаше сурови наказания. Ако го обявят за виновен, баща му щеше да загуби правото да притежава собственост и да управлява търговски дружества. Цялото му богатство щеше да премине в ръцете на Алис и неродения му наследник. Вилан не беше сигурен, че Алис е в състояние да поеме такава отговорност на крехките си плещи.