Ли Бардуго - Алчни крале

— Ако питаш мен, първата ти инвестиция трябва да е в намордник — промърмори Йеспер.

После връчи един лист на Вилан. Можеше да е написано какво ли не. Вилан виждаше думите, разпознаваше формите им, но нямаше представа какво означават. Затова пък чуваше мелодията в главата си, онзи трик за запаметяване, който беше използвал като дете… чуваше гласа на Йеспер, който чете на глас пълномощното в „Света Хилде“. Видя бледосинята врата, усети аромата на цъфтяща глициния.

Изкашля се и се престори, че плъзга поглед по страницата.

— „Този документ, под всевиждащия поглед на Гезен и в съгласие с човешките закони, приети и спазвани от съдилищата на Керч и неговия Съвет на търговците, удостоверява прехвърлянето на правото за разпореждане с цялата собственост, движима и недвижима, на…“ — Спря. — Тук ще трябва да впишем имената си, предполагам. „На Ян ван Ек към Вилан ван Ек, която той да управлява по свое усмотрение, докато Ян ван Ек не бъде обявен за способен да управлява отново собствените си дела.“ Има ли нужда да продължавам?

Ван Ек го зяпаше с провиснала уста. Търговците клатеха глави.

— Ни най-малко, младежо — отвърна Радмакер. — Вече ти се събра достатъчно. — Погледна към Ван Ек и в очите му се четеше най-вече жал. — Отведете го в кметството. Може би ще е добре да го прегледа лекар. Нещо лошо се е случило с ума му.

— Това е номер — каза Ван Ек. — Поредният номер на Брекер. — Откъсна се от пазачите си и хукна към Вилан, но Йеспер застана на пътя му, сграбчи го за раменете и го спря на една ръка разстояние пред себе си. — Ще унищожиш всичко, което съм създал, което са създали баща ми и неговият баща. Ти…

Йеспер се наведе към него и прошепна нещо в ухото му — така, че само Ван Ек да го чуе:

— Аз ще му чета.

— Има прекрасен баритон — добави Вилан, а после стражите повлякоха баща му по пътеката между пейките.

— Няма да ви се размине! — крещеше Ван Ек. — Вече ти разкрих спатиите, Брекер. Умът ми е по-остър от…

— Можеш да точиш острието на нож колкото си искаш — рече Каз и тръгна към тях. — Но в крайна сметка всичко зависи от качеството на метала.

Ван Ек ревеше:

— Това може изобщо да не е Вилан! Той носи лицето на друго момче! Не разбирате…

Търговците тръгнаха към изхода сащисани.

— Откачил е — клатеше глава Драйден.

— Трябваше да се сетим, че не е с ума си, когато се съюзи с онзи негодник Пека Ролинс.

Вилан върна пълномощното на Радмакер.

— Предпочитам да не го правим сега, ако сте съгласен. Потресен съм от случилото се.

— Разбира се. Ще вземем завещанието от Смеет и ще пратим всички необходими документи на домашния ви адрес.

— Домашният ми адрес?

— Няма ли да се върнете на Гелдщраат?

— Ами…

— О, ще се върне — обади се Йеспер.

— Не разбирам — каза Алис, а камериерката я галеше успокоително по ръката. — Ян арестуван ли е?

— Алис — рече Каз, — искаш ли да поостанеш в провинцията, докато всичко тук се изясни? Далече от чумата. Може би в хубавата езерна къща, за която спомена.

Лицето на Алис грейна, но после тя се поколеба.

— Дали е редно, как мислите? Да изоставя така съпруга си в труден момент?

— Длъжна си да го направиш — отвърна Каз. — Така де, трябва да мислиш най-вече за бебето.

Йеспер кимна велемъдро.

— Чист селски въздух, безкрайни полета, където да… да се разхождаш. Аз отраснах във ферма. Затова съм толкова висок.

Алис свъси вежди.

— Твърде висок.

— Фермата беше много голяма.

— И ще продължиш уроците по музика — добави Вилан.

Сега вече очите на Алис грейнаха.

— С господин Бажан? — Страните й поруменяха, тя прехапа устна. — Може би така ще е най-добре. За бебето.

Вървяха заедно към къщата на Ван Ек под спускащия се вечерен здрач — Каз си помагаше с бастуна, Алис се подпираше на ръката на камериерката си. Улиците пустееха зловещо. От време на време виждаха по някой страж от градската и Йеспер затаяваше дъх, убеден, че проблемите им ще започнат на нова сметка. Сега обаче, когато Ван Ек и Пека Ролинс бяха дискредитирани напълно, градската стража беше насочила вниманието си другаде, а покрай фалшивите проявления на чумата в Кацата бандите си имаха достатъчно грижи. По всичко личеше, че гражданите на Кетердам, тези, които зачитаха закона, и другите, които живееха от нарушаването му, бяха заети със себе си и нямаха време за Йеспер и неговите приятели.

Но всичко това не беше от голямо значение за него. Мислеше единствено за баща си, дали е добре. Идеше му да хукне към пекарната, но имаше опасност, макар и минимална, да го проследят, а такъв риск Йеспер не можеше да поеме.