Ли Бардуго - Алчни крале

Йеспер погледна въпросително Иней. Лицето й беше подуто от плач. Тя само поклати глава.

— Как? — попита тихо Каз.

Очите на Иней се напълниха със сълзи.

— Не знаем.

Вилан донесе одеяло от къщата, постлаха го в ъгъла на навеса за лодки, после Йеспер и Роти пренесоха с пъшкане едрото тяло на Матиас. Операция тромава и лишена от достойнство. Никак не би се харесало на фйерданеца — само тази мисъл се въртеше в главата на Йеспер.

Положиха го на одеялото. Нина седна до него, мълчеше и стискаше ръката му. Иней донесе шал да я наметне, после приседна тихо до нея и облегна глава на рамото й.

Известно време не знаеха какво да правят, но накрая Каз си погледна часовника и им даде мълчалив сигнал. Още имаха работа за вършене.

Заеха се с баржата за напитки. До десет камбани трябваше да я преустроят така, че да не прилича на плаващ дюкян, а на гробарска баржа. Това упражнение не беше ново за тях — много пъти бяха превръщали обикновени лодки в цветарски баржи, рибарски гемии, плаващи пазарски сергии. Каквото изискваше поредният удар. Този път беше лесно. Нямаше нужда да добавят нищо, само да махнат разни неща.

Пренесоха щайгите с бутилки в къщата, разглобиха складовите навеси да освободят палубата. Колм също се включи, работеше рамо до рамо с Йеспер, както във фермата преди години. Кювей се мотаеше в градината, твърде слаб да помогне.

Йеспер скоро се изпоти, опитваше се всячески да потъне в ритъма на работата, но сърцето му се късаше. И преди беше губил приятели. Участвал бе в удари, които се проваляха. Тогава защо сега се чувстваше толкова зле?

Когато приключиха с баржата, Вилан, Каз, Роти, Йеспер и Колм отидоха в градината. Стояха и не знаеха какво да правят. Не беше останала работа за вършене. Баржата беше готова. Роти беше облечен в черно от главата до петите, бяха му стъкмили и гробарска качулка, като разпраха един от черните костюми на Ван Ек. Време беше да тръгват, но никой не помръдваше. Въздухът тежеше от пролетни ухания, сладки и нетърпеливи, нарциси и зюмбюли, ранни рози.

— Трябваше всички да оцелеем, такъв беше планът — тихо каза Вилан.

Да, звучеше наивно като мрънкането на богаташко синче, което не знае нищо за живота в Кацата, но Йеспер си даде сметка, че същата мисъл дълбае и неговата глава. Толкова пъти се бяха измъквали на косъм и като по чудо, че изглеждаха омагьосани, те, шестимата. Започнал бе да вярва, че неговите револвери, умът на Каз, бързата мисъл на Нина, талантите на Иней, изобретателността на Вилан и силата на Матиас ги пазят от всичко и всички. Да, случваше се да пострадат. Случваше се съдбата да ги удари под кръста, но Вилан беше прав — по план всички трябваше да са живи.

— Никакви оплаквачки — каза Йеспер, изненадан от сълзите, стегнали в менгеме гърлото му.

— Никакви погребения — отвърнаха тихо останалите.

— Хайде — каза Колм. — Сбогувайте се.

Тръгнаха към навеса за лодки. Пътьом Вилан откъсна едно червено лале от лехата. Всички последваха примера му и влязоха вътре. Коленичиха един по един до Нина и поставяха цвете върху гърдите на Матиас, после се изправяха и заставаха в кръг около него, сякаш сега, когато бе твърде късно, можеха някак да го защитят.

Кювей беше последен. Имаше сълзи в очите му. Йеспер се радваше, че шуанецът е влязъл в кръга. Без Матиас двамата с Кювей нямаше да се измъкнат от засадата на Черното було. Без Матиас Кювей не би получил шанса да живее спокойно сред гришаните в Равка.

Нина обърна лице към водата, загледана в тесните къщи покрай канала. В повечето прозорци грееха свещи, сякаш с този малък жест обитателите им се надяваха да задържат мрака настрани.

— Сякаш тези светлинки са за него — каза тя. Взе едно отронило се червено листенце от гърдите на Матиас, въздъхна, пусна ръката му и бавно се изправи. — Знам, че е време.

Йеспер я прегърна през раменете.

— Той много те обичаше Нина. И това го направи по-добър човек.

— И имаше ли това значение в крайна сметка?

— Разбира се — каза Иней. — С Матиас не се молехме на един бог, но и двамата знаехме, че има нещо друго след този живот. Преминал е по-лесно в следващия свят с мисълта, че е направил добри неща в този.

— Ще останеш ли в Равка? — попита Вилан.

— Само колкото да уредя транспорт до Фйерда — отвърна Нина. — Има гришани, които ще ми помогнат да запазя тялото му по време на пътуването. Но не мога да се прибера у дома, преди той да е намерил покой в своя. Ще го откарам на север. При леда. Ще го погреба близо до морския бряг. — Обърна се към тях, сякаш ги виждаше за пръв път. — Ами вие?