Ли Бардуго - Алчни крале

Стисна ръката й.

— Всичко ще бъде наред — каза той. — Обещавам ти. — И говореше сериозно.

Щяха да намерят добър адвокат или счетоводител, който да помага на Алис при управлението на търговската империя. Каз познаваше всички измамници в Кетердам, значи знаеше и кои са честните професионалисти — за да ги избягва, ако не друго.

— Дали ще пуснат Ян да се прибере довечера? — попита Алис с насълзени очи.

— Не знам — призна Вилан.

— Но ти ще се прибереш, нали?

— Аз…

— Стой далеч от нея! — изсъска Ван Ек, докато стражите го смъкваха от подиума. — Алис, не го слушай. Иди при Смеет да събере пари за гаранцията. Трябва да отидеш…

— Не мисля, че Алис ще е в състояние да ти съдейства — обади се Каз.

Стоеше на пътеката, облегнал ръце на бастуна с вранската глава.

— Брекер, дребен бандит такъв! Да не мислиш, че сме приключили? — Ван Ек изправи гръб в опит да си възвърне някакво достойнство. — Утре ще съм излязъл под гаранция и ще направя всичко по силите си да изясня нещата. Все има начин да те свържа с фонда на Ритвелд и точно това ще направя. Кълна се.

Вилан усети как Йеспер се напряга до него. Колм Фейхи беше единствената връзка.

— Кълни се, щом искаш — отвърна Каз. — Дай тържествен обет. Вече всички знаем колко струва думата ти. Но вероятно ще откриеш, че ресурсите ти са ограничени. Изпълнителят на завещанието ти ще поеме управлението на всички твои фондове, а не знам колко пари ще е склонен да задели Вилан за адвокати. Нито за гаранцията ти, в този ред на мисли.

Ван Ек се изсмя горчиво.

— Отписах го завещанието си веднага, щом Алис зачена. Вилан няма да види и пени от парите ми.

Членовете на Съвета се разшумяха.

— Сигурен ли си? — попита Каз. — Вилан ми каза, че сте се сдобрили. Преди тази грозна история, разбира се.

— Завещанието ми е съвсем ясно. Държа копие във… — Ван Ек млъкна по средата на изречението и лицето му се сгърчи в ужас, — … в сейфа — довърши той шепнешком.

Миг по-късно Вилан разбра. Спехт беше фалшифицирал писмо до корабния капитан с почерка на баща му… Защо да не е фалшифицирал и нещо друго? „Добрият крадец може и да остави нещо след себе си при нужда, а не само да присвоява.“ Онази нощ, когато влязоха в кабинета на Ван Ек, не е било само за да откраднат печата. Каз е разменил завещанието с фалшификат. Сети се за друга негова реплика от онази паметна нощ: „Даваш ли си сметка, че крадем от твоите пари?“ Говорел е съвсем буквално.

— Има и друго копие — каза Ван Ек. — Моят адвокат…

— Корнелис Смеет? — вдигна вежда Каз. — Чудех се дали развъжда онези свои кучета пазачи. Интересно нещо е това — да обучиш куче на пълно подчинение. Понякога животинките стават твърде послушни. Ако питаш мен, за предпочитане е да не пречупваш докрай дивото в тях.

„Трябва да играеш на много фронтове, за да спечелиш играта.“ Откога е планирал Каз да му върне империята на Ван Ек?

— Не — каза Ван Ек, като клатеше глава. — Не. — А после се отърси от пазачите си с неочаквана сила. — Не може да дадеш на този кретен контрол върху империята ми! — разкрещя се той, като сочеше към Вилан с окованите си ръце. — Дори да исках той да ме наследи, не е компетентен. Не може да чете, най-елементарно изречение не може да навърже. Той е малоумен, недорасъл идиот.

Вилан видя ужаса, изопнал лицата на съветниците. Ето този кошмар го беше навестявал безброй пъти като дете — как разкриват пред всички недъга му.

— Ван Ек! — ревна Радмакер. — Как можеш да говориш такива неща за собствената си кръв?

Ван Ек се разсмя дивашки.

— Това поне мога да го докажа! Дайте му да прочете нещо. Хайде, Вилан, покажи им какъв велик бизнесмен ще станеш.

Радмакер сложи ръка на рамото на момчето.

— Няма нужда да правиш каквото и да било, синко. Той съвсем е полудял.

Но Вилан кривна глава настрани, споходен от смътна идея.

— Няма проблем, господин Радмакер — каза той. — Ако така ще сложим край на тази грозна история, ще угодя на баща си. Всъщност, ако имате подръка формуляр за пълномощно, мога още сега да го подпиша и да се заема с финансирането на защитата му.

Хората на подиума се разшумяха, после извадиха папката с документите за договора на Кювей. Вилан погледна Йеспер в очите. Дали стрелецът разбираше какво е намислил?

— Тези бяха подготвени за Кювей Юл-Бо — каза Драйден. — Но не са попълнени. Трябва да има и пълномощно.

Връчи папката на Вилан, но Йеспер побърза да я вземе и разлисти документите в нея.

— Той да го прочете! — кресна Ван Ек. — Не другото момче!