Ли Бардуго - Алчни крале

— Ще се наложи да измислим как да си похарчим парите — отвърна Каз.

— Какви пари? — попита Йеспер. — Всичко замина в хазната на Шу. Сякаш си нямат достатъчно.

— Дали?

Нина присви очи и нещо от духа й проблесна в тях.

— Стига си ни разигравал, Брекер, или ще насъскам срещу теб армията си от мъртъвци.

Каз сви рамене.

— Сметнах, че шуаните ще минат и с четиридесет милиона.

— Трийсетте милиона, които Ван Ек ни дължеше… — измърмори Йеспер.

— По четири милиона за всеки. Дела на Пер Хаскел давам на Роти и Спехт. Ще изперем парите през едно от заведенията на Утайките, преди да ги депозираме в банка „Геменс“, но до края на месеца сметките ви трябва да се напълнят. — Замълча за миг. — Делът на Матиас ще отиде при Нина. Знам, че парите нямат значение…

— Имат — прекъсна го Нина. — Ще намеря начин да им придам значение. А вие? Какво ще правите с дела си?

— Аз ще си купя кораб — каза Иней. — Ще наема екипаж.

— Аз ще помагам в управлението на империя — каза Йеспер.

— Само гледай управлението да не я загроби — обади се Вилан.

— Ами ти, Каз? — попита Нина.

— Ще построя нещо ново — каза той и сви рамене. — Ще го подпаля и ще гледам как гори.

Йеспер събра кураж и каза:

— Искам да вложиш моя дял по сметка на баща ми. Не мисля, че… не мисля, че съм готов за толкова много пари.

Каз го изгледа продължително.

— Постъпваш правилно, Йес.

Прозвуча почти като прошка.

Тъга тежеше в сърцето му като камък. За пръв път от години беше тъпкан с пари. Нищо не заплашваше бащината му ферма. И въпреки това беше гадно.

— Мислех, че като забогатеем, това ще оправи нещата — каза той.

Вилан хвърли поглед към къщата на баща си.

— Ако ме беше попитал, щях да ти кажа, че парите не работят така.

Камбани забиха в далечината. Йеспер отиде да вземе баща си от градината. Завари го близо до стъпалата към къщата, със смачкана шапка в ръце.

— Е, сега поне сме достатъчно богати да ти купим нова шапка — каза Йеспер.

— Тази си ми харесва.

— Ще си дойда вкъщи, татко. Когато вдигнат блокадата. И след като Вилан се ориентира в своите неща.

— Той е добро хлапе. — „Твърде добър е за мен“, помисли си Йеспер. — Надявам се наистина да ми дойдеш на гости — продължи Колм и сведе поглед към големите си ръце. — Добре ще е да се запознаеш с хората като майка си. Момичето, което тя спаси навремето… казват, че е много силна.

Йеспер не знаеше какво да каже.

— Аз… да, много бих се радвал. Съжалявам за всичко това. Че те забърках. Че едва не загуби фермата си заради мен. Аз… искам да кажа, че тази постъпка няма да има ехо.

— Моля?

— На сулийски звучи по-добре. Ще се постарая, тате.

— Ти си мой син, Йеспер. Не мога да те защитя. Може би не трябваше да се опитвам. Но ще бъда до теб, дори ако стъпиш накриво. Винаги.

Йеспер прегърна крепко баща си. „Запомни това чувство — каза си той. — Запомни какво имаш за губене.“ Не знаеше дали е достатъчно силен да изпълни дадените тази вечер обещания, но поне можеше да опита.

Отидоха при другите в навеса за лодки.

Иней обхвана с ръце раменете на Нина.

— Пак ще се видим.

— Естествено. Ти си ми спасявала живота. Аз съм спасявала твоя.

— Мисля, че ме биеш в това отношение.

— Не, нямам предвид такова спасяване. — Нина вдигна глава да ги погледне поред. — Говоря за малките спасявания. Когато се смеехте на шегите ми. Когато ми прощавахте глупостите. Нито веднъж не се почувствах малка и слаба във вашата компания. Без значение дали ще е след месец, след година или след десет, това ще си спомня, когато се видим отново.

Каз й протегна ръка.

— Дотогава, Зеник.

— Няма да ти се размине, Брекер. — И си стиснаха ръцете.

Роти се прехвърли на гробарската баржа и подвикна:

— Готови ли сте?

Кювей се обърна към Йеспер.

— Непременно трябва да ми дойдеш на гости в Равка. Ще се научим да използваме силите си заедно.

— А какво ще кажеш да те бутна в канала и да видим можеш ли да плуваш? — каза Вилан с нелоша имитация на отровен поглед ала Каз.

Йеспер вдигна рамене.

— Чувал съм, че е един от най-богатите хора в Кетердам. На твое място не бих го ядосвал.

Кювей изпръхтя възмутено, после легна на пода на баржата и скръсти ръце на гърдите си.

— Не, не — рече Каз. — Гробарите не си правят труда да склопяват очи и да скръстват ръце.

Кювей отпусна ръце покрай тялото си. Колм легна в баржата на свой ред и Йеспер потръпна зиморничаво. Точно този образ, на баща си като бездиханен труп, не искаше в главата си.