Ли Бардуго - Алчни крале

— Заповядайте. Вече нямам дял в Пето пристанище. А за да спрете товарите ми, ще трябва да спрете всеки кораб, който влиза и излиза от залива. Аз не съм търговец, не наемам кораби и не регистрирам товарителници. Аз съм крадец и контрабандист. Да ме притиснеш би било като да гониш вятъра.

— Знаеш ли колко лесно е да се удави човек? — попита приливникът и вдигна ръка. — Може да се случи навсякъде.

Каз внезапно усети, че дробовете му се пълнят с вода. Закашля се, повърна малко от солената течност и се преви задъхан.

— Отговори на въпроса ми — подкани го приливникът.

Каз вдиша на пресекулки.

— Не знам къде е Кювей Юл-Бо. И да ме удавите, това няма да промени нещата.

— Тогава може да намерим приятелите ти и да ги удавим в леглата им.

Каз се закашля и плю отново.

— Тогава може любимите ви кули внезапно да се окажат под карантина. — Приливниците се размърдаха неспокойно, мъглата се раздвижи заедно с тях. — Аз накарах онази сирена да завие. Аз създадох тази чума и аз я контролирам.

— Блъфираш — каза приливникът. Ръкавите му се ветрееха в неподвижния въздух.

— Щом казваш. Ще пратя болестта в кулите ви. Ще се превърнат в епицентър на заразата. Мислиш, че Търговският съвет няма да ви заключи там, че пак ще подвие опашка? Че няма да поиска да се регистрирате официално с имената си и прочие? Крайно време е, приятел. На бас, че търговците охотно ще се възползват от повода.

— Не биха посмели. Без нас тази страна ще потъне.

— Няма да имат избор. Обществеността ще настоява да вземат мерки. И ако Съветът се уплаши, тълпите ще изгорят кулите ви до основи.

— Ти си чудовище, хлапе.

— Кетердам е пълен с чудовища. Просто моите зъби са най-дълги.

— Тайната на юрда парем не бива да излиза наяве, никога. Обратното би поставило всеки Гриша в непосредствена опасност. Тук и по целия свят.

— Значи имате късмет, че тайната умря заедно с онова бедно шуанско момче.

— Няма да забравим това, Каз Брекер. Един ден ще съжалиш за нахалството си.

— Хубаво — отвърна Каз. — Когато този ден дойде, непременно го отбележете в календарите си. Сещам се за много хора, които ще се веселят до зори.

Фигурите се размазаха, а когато мъглата изтъня, от приливниците нямаше и помен.

Каз поклати глава и продължи по пътя си. Това му беше най-хубавото на Кетердам — тук никога не скучаеш. Приливниците, без съмнение, щяха да поискат нещо от него в близко или далечно бъдеще и той ще е длъжен да им угоди.

Сега обаче имаше работа за вършене.

Не знаеше как ще изкачи стълбите до леглото си. Да пропилее толкова време, часове наред, на трапезата с Вилан и Йеспер… Не беше за вярване направо.

Когато сервираха вечерята, готвачката се скъса да се извинява. Нямало пресни продукти по пазарищата, защото хората се страхували да идват в града. Тримата я успокоиха многословно и се натъпкаха до пръсване със сирене и лучник. И сякаш не стигаше това, после се преместиха в музикалната стая и се натъпкаха повторно, този път с медени кексчета. Майката на Вилан се бе оттеглила рано. Изглежда, идваше на себе си, но бавно и с чести рецидиви.

Вилан седна на пианото, а Йеспер подкара най-циничните моряшки песнички, които Иней беше чувала някога. Нина й липсваше ужасно. Не беше получила и едно писмо от нея, нямаше представа къде се намира в момента. Надяваше се да е стигнала без проблеми до Фйерда и да е намерила малко покой сред ледовете. Когато най-после си купи кораб, може би първото й плаване ще е до Равка. Ще продължи навътре към Ос Олта, ще претърси старите маршрути за семейството си, ще се види с Нина. Някой ден.

Решила бе да отседне при Вилан, в Ребрата се върна колкото да си вземе нещата. Сега, когато договорът й беше изплатен, а банковата й сметка се пръскаше по шевовете, Иней нямаше представа къде й е мястото. Правеше проучвания за подходящ кораб — бърз и добре въоръжен, използваше натрупаното през годините съкровище от тайни да събере информация, която да я отведе до роботърговците, действащи в пристанищата на Керч. Уменията, които я бяха превърнали в Привидението, щяха да й послужат добре и сега. Но тази вечер искаше само да стигне до кревата си и да спи.

Изкачи някак стълбите и изпълзя в мекото легло. Видя бележката чак когато се пресегна да загаси нощната лампа — запечатано писмо с нечетливия почерк на Каз. „По изгрев. Пето пристанище.“

Нищо чудно, че се е вмъкнал в заключената къща, минал е незабелязано покрай прислугата и тримата глупаци, които се деряха в музикалната стая. Сама си го беше изпросила, като си помислиш. Редовно се отбиваше в Ребрата, влизаше и излизаше тайно през врати и прозорци, оставяше бележници с ценна информация за Каз. Би могла просто да почука на кабинета му, но така й беше по-лесно.