Ли Бардуго - Алчни крале

— Такъв е протоколът! — развика се лекарят. — Имам си задължения.

— Готвим се за епидемия. Нямаме излишни легла за мъртви хора. Занесете го при задния вход. Довечера гробарите ще го вдигнат оттам.

Санитарите понесоха носилката в указаната посока и скоро се скриха от погледа. До утре тялото на един непознат щеше да е станало на пепел, а истинският Кювей щеше да продължи живота си, без постоянно да се оглежда през рамо.

— Поне помогнете на тази жена, тя всеки момент ще… — Лекарят се огледа, но от Нина и Роти нямаше следа.

— Вече влязоха — каза Матиас.

— Но…

Сестрата го изгледа недоволно.

— Е, цял ден ли ще висите тук да се пречкате, или ще влезете вътре да помогнете малко?

— Аз… нуждаят се от услугите ми другаде — измърмори лекарят и се направи, че не вижда високо вдигнатите вежди на сестрата. — Някои хора са толкова груби — продължи да мърмори той, обърнал гръб на болницата. Изтупваше старателно робата си. — Та аз съм учен от университета.

Матиас се поклони дълбоко.

— Благодаря ви, че се опитахте да спасите повереника ми.

— А… ами, да. Вярно. Дал съм клетва да помагам и прочие. — Лекарят се озърна уплашено към къщите и заведенията, които вече заключваха вратите си и спускаха кепенците. — Наистина трябва да ида до… в клиниката.

— Сигурен съм, че всички ще ви бъдат дълбоко благодарни за грижите — каза Матиас, убеден, че лекарят ще хукне право към вкъщи и ще се барикадира там.

— Да, да — каза лекарят. — Довиждане и със здраве.

И пое с бърза крачка по тясната уличка.

Матиас се затича в обратната посока с усмивка на лицето. По план всички щяха да се съберат при моста Зенц. Щяха да събудят Кювей, а Матиас пак щеше да е с Нина и може би, може би хоризонтите им най-после щяха да се разширят отвъд утрешния ден.

— Матиас Хелвар! — извика някой с глас висок и сърдит.

Матиас се обърна. В средата на пустата улица стоеше момче. Младият дрюскеле с леденорусата коса, който се беше зверил насреща му с нескрита омраза по време на търга. Носеше сива униформа, а не черната на пълноправен офицер от ордена. От църквата ли го беше проследил? И колко точно беше видял?

Едва ли беше на повече от четиринайсет. Ръката, с която стискаше пистолета, трепереше.

— Обвинявам те в държавна измяна — каза момчето с пресеклив глас — срещу Фйерда и братята от ордена на дрюскеле.

Матиас вдигна ръце.

— Не съм въоръжен.

— Ти си предател. Предал си родината и своя бог.

— Не те познавам.

— Убил си мои другари. При нападението срещу Ледения палат.

— Не съм убил дрюскеле.

— Спътниците ти са го направили. Ти си убиец. Унижил си командир Брум.

— Как се казваш? — тихо попита Матиас.

Това момче не искаше да нарани никого.

— Няма значение.

— Отскоро ли си в ордена?

— От шест месеца — отвърна младежът и вирна брадичка.

— Аз се присъединих още по-млад. Знам какво е там, какво ти набиват в главата. Но не си длъжен да правиш това.

Момчето се тресеше от нерви.

— Обвинявам те в държавна измяна — повтори то.

— Виновен съм — каза Матиас. — Правил съм ужасни неща. И ако така искаш, ще се върна с теб в църквата още сега. Ще се изправя пред другарите и командирите ти, пък да видим какво ще каже законът.

— Лъжеш. Даже им позволи да убият шуанското момче, което уж трябваше да защитаваш. Ти си предател и страхливец.

Значи смяташе, че Кювей е мъртъв. Добре.

— Ще дойда с теб. Давам ти дума. Няма нужда да се боиш от мен — каза Матиас и пристъпи крачка напред.

— Стой на място!

— Не се страхувай. Именно чрез страха те контролират. — „Ще намерим начин да променим мисленето им.“ Момчето беше в ордена само от половин година. Едва ли беше закоравяло достатъчно за толкова малко време. — В света има много неща, от които не е нужно да се страхуваш, достатъчно е само да отвориш очи.

— Казах ти да не мърдаш.

— Не искаш да ме нараниш. Знам го. Бях като теб навремето.

— Аз изобщо не съм като теб — каза момчето, сините му очи хвърляха светкавици.

Матиас виждаше гнева там, яростта. Познаваше тези чувства отлично. И въпреки това се изненада, когато чу изстрела.

Нина съблече роклята и махна тежкия гумен корем, стегнат върху туниката й, а Роти отлепи фалшивата брада и смъкна палтото си. Овързаха всичко това на стегнат пакет и Нина го метна в канала веднага щом се качиха на баржата за напитки, закотвена под моста Зенц.

— Прав ти път — каза тя, когато дрехите и коремът потънаха под водата.