Ли Бардуго - Алчни крале

Лекарят прежълтя.

— Аз не съм… не се занимавам с женски болежки. Пък и защо жената не ражда в дома си? — попита той с подозрение.

„Изобщо не му пука дали Кювей ще оцелее — мрачно си помисли Матиас. — Гледа да спаси собствената си кожа.“

— Нямаме дом — каза мъжът. — Живеем на лодката.

Лекарят хвърли поглед през рамо към множеството, което се изливаше в паника през вратите на катедралата.

— Добре тогава. Ти ще останеш тук — каза той на Матиас.

— Назначен съм за негов официален защитник — възрази Матиас. — Нямам право да се отделям от него.

— Няма място за всички ви — каза рибарят.

Стражите си размениха няколко думи, после единият каза:

— Ще го натоварим на лодката, но после трябва да се явим в управлението. Има си протокол.

Каз беше предрекъл, че стражите ще си намерят извинение да стоят далече от болниците, и се оказа прав. А и кой би могъл да ги вини, в крайна сметка.

— Може да ни потрябва защита — възрази лекарят.

— За кого бе? За един мъртвец? — повиши глас стражът.

— За мен! Аз съм лекар, който пътува по време на чума!

Стражът само сви рамене.

— Има си протокол.

Бременната жена простена от болка и стреснатият лекар се дръпна панически към перилото, като едва не събори едно ведро с риба. Добре, помисли си Матиас, този изглеждаше достатъчно гнуслив и страхлив да не се доближава до Нина и изкуствения й корем. Трудно му беше да не поглежда към нея, тревожеше се дали е добре. Стрелна я с поглед все пак и си отдъхна — явно беше повече от добре. Лицето й беше поруменяло, очите й грееха като изумруди. Така ставаше, когато черпеше от силата си, без значение откъде идва тя. „Противоестествена“ — припомни упоритият стар глас. „Красива“ — отвърна гласът, обадил се за пръв път в нощта, когато Матиас помогна на Йеспер и Кювей да избягат от Черното було. Беше нов глас, неуверен, но и силен. По-силен от всякога.

Матиас кимна на рибаря. Роти му намигна и подръпна леко фалшивата си брада. После оттласна лодката от брега на канала и я насочи към течението.

Наближиха моста Зенц и Матиас видя голямата баржа за напитки, паркирана под него. Беше широка и лодката на Роти остърга корпуса й на минаване. Роти и собственикът взеха да си крещят, а Нина нададе поредния вой, продължителен и толкова силен, че май се опитваше да надвика сирената.

— Дишай дълбоко, жено — обади се откъм парапета лекарят.

Матиас я стрелна предупредително с поглед. Можеха да фалшифицират бременност, но не и раждане. Така де. Макар Каз неведнъж да беше доказал, че за него невъзможни неща няма.

Лекарят кресна на Матиас да му донесе чантата. Матиас се замота със закопчалките, извади скришом стетоскопа и го набута под купчина мрежи — в случай че лекарят реши да преслуша корема на Нина.

Подаде му чантата.

— Какво ви трябва? — попита той, застанал така, че да скрие от погледа на лекаря баржата за напитки, докато течеше размяната — тялото на Кювей се озова на широкия плавателен съд, а на негово място се появи труп, който бяха отмъкнали от моргата предната нощ. Веднага, щом Щормхунд измъкна Женя от църквата, двамата бяха отишли под моста, за да прекрои тя лицето на трупа и да повиши телесната му температура. Нещастникът трябваше да изглежда мъртъв от четвърт час, а не от няколко дни.

— Успокоително — отвърна медикът.

— Безопасно ли е да се дава на бременна жена?

— За мен е.

Собственикът на баржата за напитки кресна още няколко ругатни към Роти — Спехт съвсем очевидно се забавляваше, — а после рибарската лодка мина под моста и продължи с по-висока скорост по течението, измъкнала се от най-голямото задръстване. Матиас хвърли поглед през рамо и видя сенки да се движат зад щайгите с вино на баржата. Работата им още не беше приключила.

— Къде отиваме! — излая лекарят. — Мислех, че отиваме към университетската клиника.

— Каналът натам беше затворен — излъга Роти.

— Тогава карай към болница „Гезендаал“ и не се мотай.

Точно това беше идеята. Клиниката на университета беше по-близо, но „Гезендаал“ бе по-малка, с по-малоброен персонал и пълна с пациенти заради измислената чума, изобщо идеалното място да вкараш труп, без да привлечеш излишно внимание.

Лодката спря при кея на болницата, санитари притичаха да помогнат на Нина и Роти, после и да изкарат носилката на брега. Щом стигнаха до вратите на болницата обаче, дежурната сестра хвърли един поглед на тялото върху носилката и попита:

— Защо ни карате труп?