Ли Бардуго - Алчни крале

— Спри да се оглеждаш, сякаш очакваш, че някой те гони по петите — рече му Каз. — И какво си заподтичвал. Приличаш на пишман актьор, който изпълнява ролята на Крадец №3 в евтина пиеска на Източната дъга. От километри ти личи, че се чувстваш виновен. Номерът е да вървиш нормално. Все едно имаш пълното право да си тук. Следващия път внимавай повече.

— Няма да има следващ път.

— Щом казваш. Вдигни си яката.

Вилан не тръгна да спори. Докато не измъкнеха Иней от ръцете на баща му, докато не си получеха обещаните пари, не можеше да поставя ултиматуми. Но все някога това щеше да свърши. Трябваше да свърши, нали така?

Матиас издаде писклив птичи крясък от другия край на улицата. Каз погледна часовника си и разроши коса с пръсти.

— Точно навреме.

Завиха зад ъгъла и налетяха право на Корнелис Смеет.

Матиас се криеше в сенките и наблюдаваше чудатата сценка.

Корнелис Смеет се спъна, загуби равновесие и шапката се хързулна от оплешивяващата му глава. Момчето, което се беше блъснало в него, пристъпи напред да му помогне.

Момчето беше Каз, но и не беше. Тъмната му коса стърчеше на всички страни, маниерът му беше съвсем различен. Не смееше да погледне човека в очите, главата му беше потънала между раменете, брадичката скрита под вдигнатата яка, изобщо — стеснителен зелен младок, който се отнася с уважение към по-възрастните. Вилан пристъпяше от крак на крак зад него, така потънал в палтото си, че като нищо можеше и да изчезне напълно.

— Гледай къде вървиш бе! — възмути се Смеет и нагласи шапката на главата си.

— Ужасно съжалявам, сър — рече Каз и взе да изтупва раменете на палтото му. — Толкова съм непохватен! — Наведе се към калдъръма. — Ох, леле, май си изпуснахте портфейла.

— Вярно! — каза с изненада Смеет. — Благодаря ти. Много ти благодаря. — А после, пред невярващия поглед на Матиас, Смеет отвори портфейла и извади една чисто нова банкнота от пет крюге. — Това е за теб, младежо. Честността винаги се отплаща.

Каз остана със сведена глава, като кимаше признателно и мърмореше:

— Много сте любезен, сър. Не е нужно. Дано Гезен ви отвърне със същата щедрост.

Едрият адвокат продължи по пътя си с накривена шапка. Тананикаше си нещо под нос, без изобщо да подозира, че току-що е налетял на крупието, което два часа му е раздавало карти в Облачния клуб. Стигна до вратата на своята къща, измъкна верижката изпод ризата си и взе да тупа жилетката си с ръце. Търсеше свирката.

— Не си я сложил на верижката? — попита Матиас, когато Каз и Вилан застанаха до него в тъмния вход.

Знаеше, че този номер не би трябвало да го затрудни.

— Не си направих труда.

Смеет откри свирката и отключи вратата, подновил тананикането. Невероятно, мислеше си Матиас. Нарочно беше следил с поглед ръцете на Каз, докато той се суетеше около адвоката, но макар да знаеше, че цялата сценка има за цел свирката да се озове при собственика си, пак не разбра кога точно Каз я е върнал. За миг се изкуши да довлече Смеет обратно на улицата и някак да накара Каз да повтори номера.

Каз приглади косата си и връчи банкнотата от пет крюге на Вилан.

— Не харчи парите на едно място. Хайде да тръгваме.

Матиас ги поведе към тесния страничен канал, където беше вързал гребната лодка. Качи се пръв, метна бастуна на Каз и изчака двамата с Вилан да се прехвърлят през борда. Нищо чудно, че Каз се беше лишил от бастуна си тази нощ. Ако някой беше видял момче с бастун, при това не какъв да е, а с вранска глава вместо дръжка, да се върти около канцеларията на Корнелис Смеет по никое време и тази информация стигнеше някак до ушите на Ван Ек, целият им труд щеше да отиде на вятъра. Можеха да си върнат Иней само с изненада, а този демджин не оставяше нищо на шанса.

— Е? — попита Матиас, докато лодката се плъзгаше по тъмните води на канала.

— Обуздай любопитството си, Хелвар. Думите пътуват надалече по водата. Хващай греблата и не плямпай.

Идеше му да хване въпросните гребла и да ги скърши на две. Малко любезност нямаше да убие проклетника. Каз раздаваше заповеди грубо и безапелационно, а откакто Ван Ек отвлече Иней, беше станал двойно по-непоносим. Но Матиас искаше да се върне при Нина на Черното було по най-бързия начин, затова стисна зъби и натисна греблата срещу течението.

Насочи вниманието си към отличителните сгради покрай канала в опит да ги свърже с имена на улици и мостове. Всяка вечер изучаваше картата на града, но лабиринтът от улички и канали на Кетердам още му се струваше неразгадаем. Винаги бе смятал, че се ориентира добре, но поне засега Кетердам го надвиваше и той често ругаеше наум онези откачени, луди за връзване хора, които са решили да построят град в мочурище и са го направили без никаква логика и здрав смисъл.