Ли Бардуго - Алчни крале

Черният поглед на Каз го прониза като връх на кинжал.

— Предлагам да преосмислиш приоритетите си.

Йеспер го ръгна с лакът.

— Иска да каже, че или ще помогнеш на Вилан, или ще те затвори в някой от саркофазите да си гледаш другите интереси на спокойствие.

Матиас започваше да се чуди доколко шуанецът ги разбира, когато му говорят на керчски, но сега явно схвана посланието, защото преглътна и кимна неохотно.

— Силата на преговорите — отбеляза Йеспер и захапа една бисквита.

— Вилан, с любезната помощ на Кювей, ще завърши гъгрицата — продължи Каз. — Щом изведем Иней, ще се заемем със силозите на Ван Ек.

Нина завъртя очи.

— Добре че правим всичко това, за да си вземем парите, а не за да върнем Иней. Определено не е заради нея.

— Ако толкова не ти пука за парите, скъпа Нина, защо не помислиш за другите им имена?

— Кои? Крюге? Пачки? Единствената истинска любов на Каз?

— Свобода, сигурност, възмездие.

— На тези неща цена не можеш да сложиш.

— Сериозно? На бас, че Йеспер може. Ако го попиташ, ще ти каже колко точно струва да се вдигне запрещението върху бащината му ферма. — Стрелецът впери поглед във върховете на ботушите си. — Ами ти, Вилан? Можеш ли да сложиш цена на шанса да се махнеш от Кетердам и да си създадеш живот по свой вкус? Колкото до теб, Нина, подозирам, че с твоя фйерданец ще ви дойде добре и друг доход, щото голият патриотизъм и влюбените погледи не стават за ядене. Предполагам, че и Иней е нагласила вече своя дял. Това е цената на бъдещето ни и Ван Ек е длъжен да плати.

Думите му не впечатлиха особено Матиас. Каз всеки път се аргументираше желязно, но това не означаваше, че винаги казва истината.

— Животът на Привидението струва повече от това — каза той. — За всички ни.

— Ще си върнем Иней. Ще си вземем парите. Лесна работа.

— Лесна работа — повтори Нина. — Знаеш ли, че аз съм първа в списъка за фйерданския трон? Викат ми принцесата на Енгелсберг.

— Няма принцеса на Енгелсберг — каза Матиас. — Това е рибарско градче.

Нина сви рамене.

— Ако ще лъжем сами себе си, поне да е на едро.

Каз не й обърна внимание и разстла върху масата карта на града. Матиас чу как Вилан прошепна на Йеспер:

— Защо просто не каже, че иска да си я върне?

— Сякаш не го знаеш какъв е.

— Ама тя е една от нас!

Йеспер отново вдигна вежди.

— Една от нас? Какво значи това — че Иней знае тайното здрависване? Или че ти си готов да си направиш татуировка? — попита той и прокара бавно пръст по ръката на Вилан от китката към лакътя.

Хлапето се изчерви като домат. Матиас му съчувстваше искрено. От личен опит знаеше какво е да си в такава ситуация и понякога си мислеше, че спокойно могат да зарежат сложните планове на Каз и вместо това да пуснат Нина и Йеспер на воля из Кетердам. Двамата флиртаджии бързо-бързо щяха да видят сметката на всяка съпротива и да подчинят целия град на волята си.

Вилан дръпна ръкава си надолу.

— Иней е част от отряда.

— Гледай да не го изтъкваш прекалено.

— И защо?

— Защото, от прагматична гледна точка, най-правилно би било Каз да обяви Кювей на търг и да забрави за Иней.

— Той не би… — започна Вилан, после млъкна по средата на изречението, видимо обзет от колебания.

Истината бе, че никой от тях не знаеше със сигурност какво би или не би направил Каз. Понякога Матиас се питаше дали и Каз знае.

— Добре, Каз — обади се Нина, събу си обувките и размърда пръсти. — Щом ще говорим за величайшия ти план, защо не спреш да зяпаш тая карта и не ни кажеш за какво иде реч?

— Защото искам да се съсредоточите върху непосредствената задача. Утре в полунощ, сещате ли се? След това ще ви кажа всичко.

— Сериозно? — възкликна Нина и подръпна корсета си.

По голото й рамо се беше посипал прашец от перуника.

Матиас изпита неистовото желание да го издуха оттам, от много близо. „Сигурно е отровен“ — каза си сурово той. Май ще е по-добре да се разходи малко навън.

— Ван Ек ни обеща трийсет милиона крюге — продължи Каз. — И точно толкова ще му вземем. Плюс още един милион в лихви, разходи и просто защото можем.

Вилан разчупи една бисквитка на две.

— Баща ми не разполага с трийсет милиона свободни пари. Дори да съберете накуп всичките му активи, пак няма да има толкова.

— Ами ти по-добре изчезвай тогава — каза Йеспер. — Щото ние се сдушаваме само с изпадналите в немилост наследници на най-големите богаташи.

Каз изпъна болния си крак и раздвижи леко глезена.