Ли Бардуго - Алчни крале

Минаха под моста Хавен и градският пейзаж най-после се намести в главата му. Каз хвана своя чифт гребла колкото да насочи лодката към мътните води на Просешкия завой, където каналът се разширяваше, и оттам към плитчините край острова Черното було. Скриха лодката зад провисналите клони на една бяла върба, после тръгнаха по стръмния бряг, като заобикаляха гробовете.

Черното було беше зловещо място, миниатюрен град от бели мраморни мавзолеи, повечето във формата на кораби с каменни фигури на носа, които плачеха безутешно, порейки невидимо море. Някои бяха украсени с релефни изображения на късметлийските монети, символа на Гезен, богът на трудолюбието и търговията, други с трите летящи риби на Керч, което според обясненията на Нина било знак, че член на фамилията е бил държавен служител. Тук-там имаше гробници, над които бдяха равкийски светци в широки мраморни роби. От Дйел и неговото ясеново дърво нямаше и помен, фйерданите никога не биха положили скъпите си покойници за вечен покой над земята, където не биха могли да пуснат корени.

Повечето мавзолеи бяха порутени, много се бяха сринали почти напълно, каменни купчини, обрасли с бръшлян и туфи пролетни цветя. В началото Матиас се ужаси от идеята да се скрият точно тук, в гробище, макар и отдавна изоставено. Но пък за Каз Брекер нищо не беше свещено, така че…

— Защо са го изоставили? — попитал бе той, докато се настаняваха в една голяма гробница насред острова.

— Заради чумата — отвърна Каз. — Първата голяма епидемия е била преди стотина години и Съветът на търговците забранил погребенията в рамките на града. Сега телата на покойниците се кремират.

— Само ако не си богат — уточни Йеспер. — Богаташите ги погребват в провинцията, на чист въздух.

Матиас може и да мразеше Черното було, но трябваше да признае, че островът е идеалното скривалище. Слуховете за призраци и духове държаха бездомниците надалече, а вечната мъгла, която обгръщаше кривите върби и мачтите на каменните кораби, криеше светлината на техните фенери.

Всичко това щеше да отиде нахалост, разбира се, ако сега някой минеше наблизо с лодка и чуеше как Нина и Йеспер си крещят с цяло гърло. Явно се бяха върнали на острова откъм северната му страна. Сърдитият глас на Нина се носеше над гробниците. Вълна на облекчение заля Матиас и той ускори крачка. Нямаше търпение да я види.

— Смятам, че не оценяваш по достойнство изпитанието, през което преминах току-що — викаше Йеспер и крачеше ядно между мавзолеите.

— Цяла нощ игра карти и губи чужди пари — отвърна на висок глас Нина. — Нима това не е твоята представа за идеалното прекарване?

Каз удари силно с бастуна си по една надгробна плоча, двамата млъкнаха веднага и заеха бойни стойки.

После Нина явно различи сенките им сред гробниците и се отпусна.

— О, вие ли сте.

— Ние сме, да. — Каз ги подкара с бастуна си към центъра на острова. — И отдавна щяхте да ни чуете, ако не си крещяхте до пресипване. А ти, Матиас, спри да се пулиш, сякаш за пръв път виждаш момиче в рокля.

— Не се пуля — отвърна Матиас в опит да опази достойнството си.

Но накъде да гледа, Дйел да му е на помощ, когато Нина беше затъкнала перуники между… ами навсякъде.

— Ти да мълчиш, Брекер — каза Нина. — На мен ми харесва, когато се пули.

— Как мина мисията? — попита Матиас, като се стараеше да я гледа само в лицето.

Стана му по-лесно, когато осъзна колко уморена изглежда под тежкия грим. Дори прие ръката му и се облегна на него, докато крачеха по неравния терен. Явно бе платила висока цена за тазнощното изпълнение. Изобщо не би трябвало да се развява полугола из Кацата, а да си почива. Но ултиматумът на Ван Ек изтичаше, а Нина не би си позволила почивка, преди да са измъкнали Иней от лапите му.

— Не е мисия, а работа — поправи го Нина. — И мина отлично.

— О, да — кимна Йеспер. — Направо отлично. Само дето моите револвери понастоящем събират прах в сейфа на Облачния клуб. Смеет не посмя да ги отнесе вкъщи посред нощ, тъпакът с тъпак смотан. Само като си помисля за бебчетата си в неговите потни ръце…

— Никой не ти е казвал да ги заложиш — обади се Каз.

— Ми ти ми раздаваше само слаби карти. Останах без пари. Как иначе можех да задържа Смеет на масата?

Наближиха гигантска каменна гробница и Кювей подаде глава през вратата.

— Какво ти казах на теб, бе? — изръмжа Каз и го посочи с бастуна си.

— Керчският ми не е много добър — оправда се Кювей.

— Не ми се прави на глупак, хлапе. Достатъчно добър е. Казах да не излизаш от гробницата.