Ли Бардуго - Алчни крале

Кювей провеси глава и повтори умърлушено:

— Да не излизам от гробницата.

Всички влязоха вътре. Матиас искрено мразеше това място. Защо им е било да издигат такива паметници на смъртта? Гробницата имитираше древен товарен кораб, вътрешността й наподобяваше просторен каменен трюм. Имаше си дори илюминатори с цветно стъкло и в късния следобед слънцето влизаше през тях и хвърляше дъги по пода. Според Нина релефните изображения на палми и змии по стените показвали, че семейството е търгувало с подправки. Но явно фамилията бе обедняла междувременно или пък бяха преместили покойниците си другаде, защото гробницата имаше само един обитател в подземието си, а тесните проходи от двете страни на централния корпус бяха празни.

Нина измъкна фибите от косата си, свали русата перука и я метна на масата, която бяха сложили в средата на помещението. Тръсна се на един стол и взе да разтрива с пръсти скалпа си.

— О, така е много по-добре — въздъхна доволно тя. Но лицето й беше все така прежълтяло под грима, зеленикаво почти.

Влошила се бе. Значи или е възникнал някакъв проблем с мисията, или просто се е преуморила. И все пак, като я гледаше сега, Матиас усети как възелът в стомаха му се отпуска. Поне отново приличаше на себе си, макар кестенявата й коса да висеше влажна, а очите й да бяха притворени. Нормално ли беше да се възхищаваш на някого дори когато се е отпуснал като чувал с картофи?

— Познайте какво видяхме на излизане от Капака — каза тя.

Йеспер зарови ръце в хранителните им запаси и отвърна вместо тях:

— Два шуански бойни кораба в пристанището.

Тя го замери с една фиба.

— Исках те да отгатнат.

— Шуански ли? — попита Кювей и седна на масата пред разтворените си тетрадки.

Нина кимна.

— Оръдията извадени, вдигнати червени флагове и всичко.

— По-рано говорих със Спехт — добави Каз. — Посолствата са пълни с дипломати и войници. Земци, келци, равкийци.

— И смяташ, че са научили за Кювей? — попита Йеспер.

— Смятам, че са научили за парем — рече Каз. — Или са чули слухове най-малкото. А и в Ледения палат имаше достатъчно заинтересувани страни, които са подочули това-онова за… за освобождаването на Кювей. — Обърна се да погледне Матиас. — Фйерданите също са тук. И водят цял отряд дрюскеле.

Кювей въздъхна скръбно, а Йеспер се тръсна на стола до него и го ръгна с лакът в ребрата.

— Не е ли хубаво всички да те искат?

Матиас мълчеше. Не му допадаше мисълта, че старите му приятели и старият му командир може да са така близо. Не съжаляваше за стореното в Ледения палат, но това още не означаваше, че се е помирил с решенията си.

Вилан посегна към една от солените бисквити, които Йеспер беше оставил на масата. Матиас се стряскаше всеки път, когато ги видеше на едно място — Вилан и Кювей. Нина беше прекроила Вилан толкова успешно, че понякога беше невъзможно да ги различиш, докато не си отворят устата. Единият би могъл да носи шапка поне, помисли си с раздразнение Матиас.

— Това ни помага — рече Каз. — Шуаните и фйерданите нямат представа къде да търсят Кювей, а дипломатическата криза ще отклони поне отчасти вниманието на Ван Ек.

— Какво стана в кабинета на Смеет? — попита Нина. — Разбрахте ли къде Ван Ек държи Иней?

— Нещо такова. Ще ударим утре в полунощ.

— Времето ще ни стигне ли за подготовка? — попита Вилан.

— Само с толкова време разполагаме. Няма да чакаме официална покана, я. Ти докъде стигна с гъгрицата?

Йеспер вдигна високо вежди.

— Гъгрица?

Вилан извади малко шишенце от джоба на палтото си и го остави на масата.

Матиас се наведе да го погледне отблизо. В шишенцето имаше нещо като дребни камъчета.

— Това е гъгрица? — попита той. Мислеше, че гъгриците са нахални насекоми, които нападат складовете със зърно.

— Не е истинска гъгрица — обясни Вилан. — Химическа е. Още си няма свое име.

— Ми измисли й тогава — каза Йеспер. — Иначе как ще я викаш за вечеря?

— Забравете за името — рече Каз. — Важното е, че това малко шишенце ще изяде и банковите сметки, и репутацията на Ван Ек.

Вилан се изкашля.

— Не е сигурно. Химията е сложна. Надявах се Кювей да ми помогне.

Нина се обърна да му каже нещо на шуански. Кювей само вдигна рамене, отклони поглед и се нацупи. Дали заради неотдавнашната смърт на баща си, или защото се бе озовал в гробница с банда крадци, но младежът ставаше все по-мрачен.

— Е? — подкани го Йеспер.

— Имам си други интереси — отвърна Кювей.