Ли Бардуго - Алчни крале

— Колко са?

— Четиридесет, плюс-минус — отвърна Роти, като стържеше с крака по пода да махне калта от подметките си. — Тежковъоръжени, но още не са зарязали дипломацията. Никой не знае какво точно искат.

— Ние знаем — каза Йеспер.

— Гледах да не наближавам прекалено Ребрата — продължи Роти, — но и така разбрах, че Пер Хаскел е много ядосан и не го крие. Откакто ти замина, работата се трупа на неговите плещи. А сега са плъзнали слухове, че си в града и си се скарал с едър търговец. А, на едно от пристанищата е имало нападение. Преди няколко дни. Има убити моряци, а канцеларията на пристанищния управител е станала на трески, но никой не знае подробности.

Каз се навъси видимо. Този човек мразеше да е в неведение за каквото и да било. Матиас знаеше, че демджинът си има други причини да спасява Иней, но истината бе, че без нея разузнаването им удряше на камък.

— Добре — рече Каз. — Но още никой не ни е свързал с нападението над Ледения палат или с парем, така ли?

— Поне аз не съм чул — кимна Роти.

— И аз — каза Спехт.

Вилан изглеждаше изненадан.

— Това означава, че Пека Ролинс не се е разприказвал.

— И това ще стане — рече Каз. — Той знае, че крием Кювей. Писмото до Равка ще го забави известно време, но рано или късно Ролинс ще се усети, че сме го пратили за зелен хайвер.

Йеспер потропа неспокойно с пръсти по бедрото си.

— Някой от вас забелязва ли, че целият град или ни търси, или ни е ядосан, или направо иска да ни види сметката?

— Е, и? — попита Каз.

— Ами обикновено е само половината град.

Йеспер може и да се шегуваше, но Матиас се замисли дали наистина си дават сметка срещу какъв противник са изправени. Противници, Фйерда, Шу Хан, Новий Зем, Керч, келците. Това не бяха съперничещи си банди или разгневени бизнес партньори. А цели държави, решени да защитят народите си и да овладеят на всяка цена угрозата.

— Има и друго — каза Спехт. — Матиас, ти си мъртъв.

— Моля? — Смяташе, че керчският му е станал достатъчно добър, но може би някои специфични изрази още му убягваха.

— Утрепали са те в лечебницата на Адската порта.

В стаята се възцари мълчание. Йеспер се тръсна тежко на стола си.

— Музен е мъртъв?

— Музен? — Матиас не се сещаше да е чувал името.

— Той зае мястото ти в Адската порта — каза Йеспер. — За да дойдеш с нас във Фйерда.

Матиас си спомни битката с вълците, после и Нина в килията си, как го изведоха от затвора. Нина беше покрила едно момче от Утайките с фалшиви циреи и му беше повишила температурата, така че да го сложат под карантина в лечебницата, далече от другите затворници. „Музен.“ Точно това име Матиас не е трябвало да забравя.

— Нали уж имаше свой човек в лечебницата? — обърна се Нина към Каз.

— Да, и той трябваше да поддържа историята, че е болен, а не да го охранява — отвърна Каз с мрачно лице. — Било е нарочно. Поръчка.

— Фйерданите — каза Нина.

Матиас скръсти ръце.

— Абсурд!

— Защо? — попита Нина. — Знаем, че в Кетердам има дрюскеле. Ако са получили нареждания да те намерят и са отправили запитване в градския съвет, оттам са им отговорили, че си в затвора.

— Не — каза Матиас. — Те не биха паднали толкова ниско. Да наемат убиец? Да убият болен човек?

Но сам не беше сигурен в аргумента си. Ярл Брум и неговите офицери бяха вършили далеч по-лоши неща, без да им трепне окото.

— Силен, светъл и сляп — каза Йеспер. — Класически фйерданец.

„Умрял е вместо мен — мислеше си Матиас. — А аз дори не познах името му.“

— Музен имаше ли семейство? — попита накрая той.

— Само Утайките — отговори Каз.

— Никакви оплаквачки — прошепна Нина.

— Никакви погребения — отвърна тихо Матиас.

— Е, какво е чувството да си мъртъв? — попита Йеспер. Веселият блясък в очите му беше угаснал.

Матиас нямаше отговор на този въпрос. Ножът, убил Музен, е бил предназначен за него и като нищо може да е бил поръчан от сънародниците му. От дрюскеле. Неговите братя. Искали са Матиас да умре без чест, убит в болнично легло. Смърт като за предател. Смъртта, която той си беше заслужил. И сега имаше кръвен дълг към Музен, но как би могъл да го изплати?

— Какво ще правят с тялото му? — попита той.

— Сигурно вече са го изгорили на Жетварската баржа — рече Каз.

— Има и още — каза Роти. — Някой е вдигнал шум. Търси Йеспер.

— Кредиторите му ще трябва да почакат — отвърна Каз, а Йеспер примижа.

— Не са кредитори — каза Роти и поклати глава. — Някакъв човек е ходил в университета. Твърдял, че ти е баща, Йеспер.