Ли Бардуго - Алчни крале

Иней лежеше по корем с протегнати напред ръце и се гърчеше като червей в мрака. Макар да бе гладувала през последните дни, вентилационната шахта пак й беше тясна. Не виждаше къде отива, само се издърпваше упорито напред с върховете на пръстите си.

Беше се събудила по някое време след битката на Велгелюк. Нямаше представа колко дълго е била в безсъзнание, нито къде се намира. Помнеше, че падна от голяма височина, когато един от вихротворците на Ван Ек я изпусна, преди друг да я сграбчи на метри от земята — помнеше стоманената хватка на силни ръце, как въздухът брули лицето й, сивото небе наоколо, а накрая и болката от удара в главата. Събуди се в мрак, главата още я болеше. Китките и глезените й бяха вързани, имаше превръзка на очите. За миг се върна години назад — беше на четиринайсет в трюма на роботърговски кораб, уплашена и сама. Насили се да вдиша. Не знаеше къде е, но не беше на кораб — не усещаше полюшването на вълни, не чуваше скърцането на платна. Подът под нея не се люлееше.

Къде ли я е затворил Ван Ек? В склад или в нечия къща? Като нищо може да я е извел от Керч. Нямаше значение. Тя беше Иней Гафа и нямаше да трепери като заек в примка. „Където и да съм, просто ще трябва да се измъкна.“

Търка лице в стената, докато не смъкна превръзката от очите си. Стаята беше тъмна като в рог, не се чуваше друго, освен собственото й учестено дишане. Паниката надигна отново глава. Иней знаеше как да я надвие — съсредоточи се върху дишането си, навътре през носа, навън през устата, а мислите си събра в молитва към светците. Представи си ги как идват при нея, как проверяват въжетата на китките й и разтриват изтръпналите й ръце. Страх я бе, естествено, да се залъгва в противното би било загуба на време. Много отдавна, след едно лошо падане, баща й бе казал, че само глупавите хора са безстрашни. „Срещаме се със страха — казал бе той. — Поздравяваме този неканен гост и се вслушваме в думите му. Дойде ли страхът, значи нещо ще се случи.“

Иней определено възнамеряваше нещо да се случи. Въпреки болката в главата тя обходи пълзешком стаята, за да придобие представа за размерите й. После опря гръб на стената, успя да се изправи на крака и пое покрай нея с подскоци и влачене, опипа я за врата или прозорци. А после чу нечии стъпки и се хвърли на пода, но не й остана време да върне превръзката на очите си. След това пазачите й я вързаха по-здраво. Но това нямаше значение, защото Иней вече бе открила вентилационния отвор. Оставаше да се освободи някак от въжетата. Каз лесно би се справил на тъмно, а навярно и под вода дори.

Успяваше да огледа добре стаята само когато й носеха храна, защото тогава внасяха фенер. Първо чуваше как ключове се превърташ в няколко ключалки, как вратата се отваря широко, как оставят поднос на масата. После сваляха внимателно превръзката от очите й — Бажан никога не бързаше излишно, нито проявяваше грубост. Не му беше в природата. А вероятно не беше и по силите на нежните му музикантски ръце.

На подноса никога нямаше прибори, разбира се. Ван Ек не би й дал и лъжица, но Иней не пропускаше възможност да огледа всеки сантиметър от голата стая в търсене на нещо, което да й подскаже къде я държат и как би могла да избяга. Мисията изглеждаше почти невъзможна — циментен под с купчина одеяла, в които да се сгушва нощем, празни лавици по стените, маса и стол, където се хранеше. Прозорци нямаше, а само мирисът на влажна сол във въздуха говореше, че може би не са далече от Кетердам.

Бажан развързваше китките й, после ги връзваше отново пред тялото й, така че да се нахрани. Не че Иней ядеше много — откакто откри шахтата, хапваше колкото да поддържа силите си и нито залък повече. Макар че тази вечер, когато Бажан и пазачите донесоха подноса с храна, стомахът й изръмжа гръмовно при апетитната миризма на наденичките и кашата. Зави й се свят и когато се опита да седне, събори подноса и белите керамични съдове се разбиха на пода. Вечерята й вдигаше пара на купчинка, а Иней се строполи тромаво до нея. Поне не заби лице в попарата.

Бажан поклати глава. Тъмната му копринена коса беше вчесана грижливо.

— Слаба си, защото не се храниш. Господин Ван Ек рече, че трябва да те храня насила, ако се наложи.

— Пробвай — каза тя, погледна го от пода и се озъби. — Ще ти е трудно да даваш уроци по пиано с отхапани пръсти.

Но Бажан само се засмя. Бели зъби, хубава усмивка. После й помогна заедно с един от пазачите да седне на стола и прати да донесат нов поднос.