Ли Бардуго - Алчни крале

Ван Ек не би могъл да избере по-добре тъмничарите й. Бажан беше сулиец и само с няколко години по-голям от Иней, с гъста черна коса, която се закъдряше около яката, и лъскави черни очи с толкова дълги ресници, че да трепеш мухи с тях. Обяснил бе, че е учител по музика на договор при Ван Ек, и Иней се запита с кой акъл търговецът е вкарал такъв красавец в дома си, при положение че новата му съпруга беше младо момиче, наполовина на неговите години. Или беше адски самоуверен, или много глупав. „Ван Ек измами Каз — напомни си тя. — Значи глупостта му удря тавана.“

Щом почистиха храната от пода — направи го един от пазачите, разбира се, Бажан не се занимаваше с такива неща, — и новият поднос пристигна, Бажан се облегна на стената. Иней загреба с пръсти от кашата един-два пъти.

— Трябва да ядеш повече — поклати глава Бажан. — Ако си малко по-послушна и отговаряш на въпросите му, ще видиш, че Ван Ек е разумен човек.

— Разумен лъжец, измамник и похитител — каза тя и веднага се срита мислено, задето изобщо е отговорила.

Бажан очевидно беше доволен. Всеки път ставаше така — тя ровеше из храната си, а той се опитваше да я разприказва, уж за обикновени неща, но все вмъкваше по някой въпрос за Каз и Утайките. И всеки път, щом тя му отговореше, глупакът се усмихваше доволно, сякаш е извоювал голяма победа. За жалост, колкото по-малко се хранеше Иней, толкова по-слаба ставаше и толкова по-трудно й бе да контролира реакциите си.

— Предвид компанията, в която се движиш, лъжите и измамите би трябвало да са точка в полза на господин Ван Ек.

— Шеврати — изрече ясно Иней. „Незнайковец.“ Често наричаше Каз така. Сега си помисли за Йеспер с неговите пистолети, за Нина, която можеше да убие човек само с махване на ръката, за Каз, който разбиваше всякакви ключалки, без да сваля ръкавиците си. Побойници. Крадци. Убийци. И всеки от тях струваше повече от хиляда като Ян ван Ек.

„Къде са тогава?“ Въпросът я жегна дълбоко, намерил някакво слабо място в душата й. „Къде е Каз?“ Не искаше да се вглежда твърде отблизо в този въпрос. Каз бе, над всичко останало, прагматичен. Защо му е да я спасява, щом можеше да покаже среден пръст на Ван Ек и да потърси друг кандидат-купувач за най-ценния заложник на света.

Бажан сбърчи нос.

— Нека не говорим на сулийски. Това ме натъжава.

Облечен беше с копринени панталони и елегантно сако. На ревера му беше закачена брошка — малка златна лира с лаврови листа и мъничък рубин, знак както за професията му, така и за дома, където служеше по договор.

Иней знаеше, че не бива да говори с него, но не се сдържа — все пак чуждите тайни бяха нейната специалност.

— Какви инструменти преподаваш? — попита тя. — Арфа? Пиано?

— Да, също флейта и пеене за дамите.

— И добре ли пее Алис ван Ек?

Бажан се усмихна лениво.

— Отлично, откакто аз я обучавам. Под мое ръководство ученичките ми усвояват богато разнообразие от приятни за ухото звуци.

Иней завъртя очи. Беше досущ като момчетата, с които тя беше отраснала — глава, пълна с глупости, и уста, пълна с празни приказки.

— Вързана съм и ме чакат изтезания или нещо по-лошо. Ти сериозно ли флиртуваш с мен?

Бажан цъкна с език.

— Господин Ван Ек ще се споразумее с твоя господин Брекер. Ван Ек е бизнесмен. Доколкото разбирам, просто защитава интересите си. Не мога да си представя защо би прибягнал до изтезания.

— Ако теб те връзваха и ти слагаха превръзка на очите, въображението ти можеше и да се развихри.

А ако познаваше Каз, нямаше да е толкова сигурен, че ще се стигне до размяна на заложници.

През дългите часове, които прекарваше сама в килията си, Иней се стараеше да си почива и да мисли за бягство, но мислите й неизменно се връщаха към Каз и другите. Ван Ек искаше да я размени за Кювей Юл-Бо, шуанския младеж, когото бяха измъкнали от най-опасната крепост на света. Единствен той би могъл да възстанови бащината си формула за синтезиране на юрда парем, а евентуалният му откуп би осигурил на Каз всичко, за което си е мечтал някога — парите и престижа, за да заеме полагащото му се място сред босовете в Кацата, и шанса да отмъсти на Пека Ролинс за смъртта на брат си. Фактите се редяха един до друг, цяла армия от съмнения срещу крехката надежда, която Иней се опитваше да опази жива.

Действията на Каз бяха лесно предсказуеми — ще продаде Кювей скъпо и прескъпо, после ще си намери нов паяк да се катери по стените на Кацата и да краде за него тайни. А и нали Иней лично му беше казала, че смята да напусне Кетердам веднага, щом си вземат парите. „Остани с мен.“ Това й беше казал той, но дали е било искрено? Каква стойност имаше нейният живот в сравнение с милионите, които би могъл да вземе за Кювей? Нина не би позволила на Каз да я зареже. Би се борила докрай за нея, дори ако още водеше собствената си битка с парем. Матиас щеше да я подкрепи безрезервно със своето голямо и честно сърце. А Йеспер… Йеспер никога не би навредил на Иней съзнателно, но беше притиснат до стената — парите му трябваха да откупи фермата на баща си. Щеше да направи всичко по силите си, но не непременно за нея. Пък и без Каз какъв шанс имаха останалите да надвият Ван Ек? Можеха ли да се мерят с ресурсите му, с безцеремонната му решимост? „Аз мога — повтаряше си тя. — Може да не съм гениална като Каз, но съм едно опасно момиче.“