Ли Бардуго - Белязания цар

Но истинският въпрос, онзи, заради който бяха дошли в Иветс, беше друг. А именно дали тези странни случки имаха нещо общо с тъмната сила, заселила се в Николай. Случките започнаха да се появяват горе-долу по времето, когато започнаха и нощните епизоди на царя. Може да беше обикновено съвпадение, но те бяха дошли в Иветс с надеждата да намерят някаква връзка, която ще им помогне да отърват Николай от чудовището.

Стигнаха до другия край на моста и утешително тривиалното хрущене на колелата по черния път изпълни отново каретата. Сякаш някой бе развалил заклинание.

– Ще трябва да си тръгнем още днес – каза Николай. – И дано никой не ме е видял как хвърча из имението на херцога.

Изглежда разумно, помисли си Зоя, но от друга страна, вече бяха тук и…

– Може да удвоя дозата от отварата на Женя. По план срещата приключва утре.

– Уляшин ще се оправи с преговорите. Искам да се върна в столицата по най-бързия начин. Вече имаме проби от моста, които Давид да погледне. Току-виж научил нещо от тях, което да помогне за моя…

– Проблем?

– Неканен гост.

Зоя завъртя очи. Николай говореше като човек, преследван от нахална леля. Но имаше и друга важна причина да останат в Иветс. Да, пътуването дотук носеше своите рискове, мостът сам по себе си беше интересна загадка, но само толкова, и Зоя едва ли би се съгласила да тръгнат, ако търговската среща не предлагаше и друга отлична възможност в лицето на Хирам Шенк и неговите две дъщери за женене.

Потропа с пръсти по кадифената седалка, чудеше се как да подходи. Надявала се бе да уреди някак среща на Николай с двете момичета, без той да разбере за сватовническите ѝ намерения. Царят не обичаше да го побутват насам-натам и усетеше ли чужда намеса, ставаше упорит като… добре де, като самата Зоя.

– Изплюй камъчето, Назяленска. Като нацупиш така устнички, приличаш на човек, който е правил любов с лимон.

– Голям късметлия ще да е бил тоя лимон – каза Зоя и изпръхтя. Приглади полите на кафтана си, преди да продължи: – Хирам Шенк е довел и семейството си в Иветс.

– И?

– Има две дъщери.

Николай се разсмя.

– Ти затова ли тръгна с нас? За да се правиш на сватовница?

– Дойдох, за да не изядеш някого, когато „неканеният ти гост“ реши да се поразходи. И не съм някоя досадна майчица, която търси невеста на сладкото си синче. Опитвам се да защитя трона ти. Хирам Шенк е старши член на Търговския съвет. Лесно ще убеди колегите си да проявят снизходителност по въпроса с равкийските дългове, да не говорим за огромното богатство, което хубавите му дъщери ще наследят.

– Колко хубави?

– Има ли значение?

– За мен – не. Но пък нашето двегодишно сътрудничество се отрази зле на самооценката ми. Просто искам да съм сигурен, че другите мъже няма да изпиват с жадни погледи жена ми, това е.

– Лесно ще ги пратиш на ешафода.

– Кого, само мъжете или и жена ми?

– Всичките. Само гледай преди това да ѝ прилапаш зестрата.

– Колко си безмилостна!

– Практична съм. Ако останем още една нощ…

– Зоя, как да ухажвам евентуална невеста, щом има голяма вероятност да я превърна в своя вечеря?

– Ти си цар. Не е нужно да ухажваш когото и да било. Затова си имаш трона, титлата и царските бижута, а след като се ожените, царицата ти ще се превърне в твой съюзник.

– Или ще избяга с писъци от първата ни брачна нощ и ще се оплаче на татенцето, че уж съм ѝ смукал ушето, а после съм се опитал да го изям. И това като нищо ще предизвика война.

– Няма такава опасност, Николай. Защото докато ви венчаят и си кажете клетвите, бедното момиче ще се е влюбило до въпросните уши в теб, понеже си чаровник и прочие, и после проблемите ти ще са нейни, а не мои.

– Дори моят чар си има граници, Зоя.

Може и така да беше, но само на теория. Зоя го стрелна с високо вдигнати вежди.

– Красив съпруг, който се превръща в чудовище и е сложил корона на главата ѝ? Идеалната приказка, която да пробуташ на някое замечтано момиченце. Ще те заключва вечер, ще те събужда със сладка целувка сутрин и цяла Равка ще си отдъхне.

– Ти защо никога не ме събуждаш със сладка целувка, Зоя?

– Защото сладкото не ми е по вкуса, Ваше Величество – каза тя и оправи маншетите си. – Не разбирам защо отлагаш. Равка ще остане уязвима, докато не се ожениш и не осигуриш наследник на трона.

Николай се навъси и заряза шегите.

– Не мога да си взема жена, докато съм в това състояние, не искам брак, основан на лъжи.

– А нима повечето бракове не са такива?