Ли Бардуго - Белязания цар

– Става по-зле.

– Обичам да те държа на нокти, Назяленска. Постоянната тревога прави чудеса с цвета на лицето.

– Ще ти пратя благодарствена картичка.

– Непременно. Направо грееш.

„По-зле е, отколкото показва“ – помисли си Зоя. Когато беше уморен, Николай раздаваше комплименти наляво и надясно. Не че беше лъжа – Зоя наистина изглеждаше великолепно въпреки тежката нощ, но царят пет пари не даваше за цвета на лицето ѝ.

Каретата намали и отвън се чу остро изсвирване.

– Наближаваме моста – каза Зоя.

Търговската среща на високо ниво в Иветс беше изключително важна стъпка в преговорите им с Керч и Новий Зем, но споровете за граничните мита бяха и отлично прикритие за истинската им мисия тук – мястото, където се бе случило последното от поредицата равкийски „чудеса“.

Преди седмица гражданите на Иветс бяха потеглили след украсената с панделки карета на херцог Радимов за шествието по случай фестивала на Свети Григорий, въоръжени с барабанчета и малки лютни по подобие на музикалния инструмент, който Григорий си направил сам, за да успокои горските зверове, преди да се превърне в мъченик. Но когато стигнали до река Обол, дървеното мостче над речното ждрело се сринало. Херцогът и васалите му политнали в пропастта и бесните води отдолу, но в последния миг под краката им се появил друг мост, израснал сякаш от стените на бездната и камънаците по дъното на каньона. Или така поне се твърдеше в докладите. Зоя не се върза на историите, разбира се, отхвърли ги като преувеличение или масова психоза… докато не видя моста с очите си.

Сега подаде глава през прозорчето на каретата – взеха завоя и мостът се появи пред тях, високите му изящни колони и дългите надлъжни греди грееха бели на лунния светлик. Беше го виждала и преди, дори бе минала по него заедно с царя, но гледката пак я удиви. От разстояние мостът приличаше на изваян от алабастър, но отблизо ставаше ясно, че изобщо не е направен от камък.

Николай поклати глава и каза:

– Като човек, който редовно се превръща в чудовище, едва ли имам право да се съмнявам в нечия чужда стабилност, но… сигурни ли сме, че няма да изчезне под краката ни?

– Изобщо не сме сигурни – призна Зоя със свит на възел стомах. Бяха минали оттук с близнаците преди час, но тогава мислите ѝ бяха насочени към изчезналия цар и тревогите за чудодейния мост ѝ бяха последна грижа. – Но само оттук можем да прекосим ждрелото.

– Жалко че напоследък занемарих молитвите.

Звукът на колелата се промени, щом каретата стъпи на моста – от трясъка по пътя към равномерно пулсиране. Появилият се от нищото мост не беше нито от камък, нито от тухли или дърво. Колоните и надлъжните греди бяха от кост, всичко това свързано от сухожилия като дебели въжета. Туп-туп-туп . Сякаш пътуваха по гръбнак.

– Този звук никак не ми харесва – каза Зоя.

– И на мен. Така де, едно чудо не би трябвало да издава толкова тривиален звук. Човек очаква камбани, да речем, или хор от небесни гласове.

– Не го наричай така – сопна се Зоя.

– Хор?

– Чудо.

Като дете Зоя бе отправила достатъчно безплодни молитви към небесата и знаеше, че светците никога не отговарят. Мостът трябваше да е дело на Гриша, имаше разумно обяснение за появата му и тя бе твърдо решена да го намери.

– А ти как би нарекла мост от кости, който се появява точно навреме да спаси цял град от сигурна гибел? – попита Николай.

– Не е било цял град.

– Добре де, половин град.

– Неочаквано съвпадение.

– Хората едва ли биха се съгласили с тази твоя оценка. Виж го само. Великолепен е.

Наистина беше великолепен – едновременно красив и грозен, маса от пресичащи се подпорни греди и високи арки. Откакто се беше появил, поклонници прииждаха от цялата страна, настаняваха се в импровизирани биваци в двата му края и се молеха ден и нощ. Сега дори не вдигнаха глави, когато каретата изтрополи покрай тях.

– А как ще наречеш земетресението в Райевост? – продължи Николай. – Или статуята на Света Анастасия при Цемна, която плаче с кървави сълзи?

– Как ще ги нарека ли? Неприятности – отвърна Зоя.

– Още вярваш, че всичко това е дело на Гриша под въздействието на парем?

– А как иначе ще създадеш мост като този или земетресение – ей така, от въздуха?

„Юрда парем.“ Искаше ѝ се никога да не е чувала тези думи. Дрогата се беше появила след експеримент в една шуанска лаборатория. Превръщаше силата на гришаните в нещо ново и изключително опасно, ала цената за този кратък миг на величие беше висока – пристрастяване и сигурна смърт. Да, дрогата би обяснила как един фабрикатор ренегат предизвиква земетресение или как корпоралник превръща тяло в мост. Но с каква цел? Възможно ли беше шуаните да използват заробени Гриша, за да дестабилизират Равка? Или случващото се имаше нещо общо с Аппарат, прословутия духовен съветник на короната? Единствената му реакция досега беше да ги увери, че се моли усилено и планира да поведе поклонничество към чудотворните места. Зоя открай време нямаше вяра на попа – сигурна беше, че е напълно способен да дирижира едно или друго чудо, а после да използва измамата в своя полза.