Ли Бардуго - Белязания цар

Сети се за тигърчетата в снега, за Лиляна как бели лешници край огнището, за Залата със златния купол в Малкия дворец, препълнена с гришани, които се смееха и закачаха миг преди Тъмнейший да удари. Помисли си за Николай, лице в лице с демона, стиснал тръна като кинжал.

„Този път те спасих – помисли си тя и се срина. – Този път го направих както трябва.“

35

Нина

ОПАСНО БИ БИЛО ЗА ГРИШАНСКИТЕ ЖЕНИ и техните бебета, за Адрик и Леони да останат в Гяфвале, без значение какво мислеха местните хора. Оцелелите войници във фабриката щяха да се прегрупират. Правителството щеше да прати войска, която да възстанови реда след катастрофата. И всички те трябваше да са се махнали, преди това да стане.

В последвалата суматоха Хане успя да се върне в манастира, за да възстанови чертите си, да облече престилката и да се престори на също толкова стресната и уплашена от ужасите, сполетели градчето. Игуменката я нямаше никаква, затова Хане успя без проблем да се измъкне отново и да се върне на кръстопътя, където Нина даваше указания на един млад рибар, съгласил се да откара фургона до пристанището.

Нина знаеше, че трябва да дава обяснения, затова, щом рибарят отиде да качи сестра си във фургона, събра сили и се обърна да посрещне гнева на Хане.

Но момичето беше спокойно. Гласът му прозвуча стабилно.

– Не съм задавала правилните въпроси, нали? Питах се какво си, а не коя си.

Нина беше облякла една от роклите на Мила. Приглади с ръце тежките поли и отвърна:

– Мисля, че и сама си се досетила.

– Нина Зеник – каза Хане със суров поглед в медните си очи. – Момичето, обезобразило баща ми. Трупната вещица.

– С това име ли ме наричат фйерданите?

– С това и с други.

– Работя под прикритие за равкийското правителство. Дойдох тук да освободя хора като теб, хора, които притежават гришански талант и живеят в страх.

– Защо баща ми не те позна? – попита Хане.

– Прекроиха ме, преди да дойда тук. Това – каза Нина и плъзна ръка пред себе си, – не съм аз.

– Има ли нещо истинско в теб изобщо?

– Уменията, на които те научих. Всичко, което ти казах за механизмите на тази страна, за развалата в сърцето ѝ. – Нина си пое дъх и сложи ръка на сърцето си. – Това е истинско, Хане.

Момичето отклони поглед.

– Ти ме използва.

– Така е – кимна Нина. – Няма да го отрека.

Хане я стрелна с гневни очи и скръсти ръце на гърдите си.

– И не съжаляваш?

– Съжалявам за болката, която причиних. Съжалявам, че загубих доверието ти. Но ние сме войници, Хане, родени бойци. И правим каквото е нужно. Животът на много хора беше заложен на карта. И опасността още не е отминала. Това едва ли е единственото място, където хората на баща ти експериментират с Гриша.

Хане преглътна шумно. Несъмнено си мислеше за момичетата по леглата, за бебетата в люлките, за страданието им.

– Има и още?

– Още бази. Още фабрики. Още лаборатории. Не твърдя, че всички Гриша са добри. Или всички равкийци. Не са. Може би и аз не съм. Знам само, че баща ти и хората му грешат. И трябва да бъдат спрени. – Сложи ръка върху рамото на Хане, макар да се боеше, че момичето ще се дръпне като опарено. – Ние бихме могли да ги спрем.

Хане вдигна поглед към фабриката, към пълния със затворнички фургон, към високия ясен, надвиснал над пътя с клоните си от кости. Прокара пръсти по ниско подстриганата си коса. Упоритите линии на лицето ѝ бяха по-изразени сега, без гъстия облак на косата, който да ги смекчава. Когато отново погледна към Нина, в очите ѝ гореше нов огън.

– Да ги спасим всичките – каза тя.

Въпреки преживяното дотук този ден, въпреки опасностите и изпитанията, въпреки предизвикателствата, които предстояха тепърва, на Нина изведнъж ѝ олекна на сърцето.

– Да ги спасим.

– Само че – добави Хане – без повече лъжи.

– Без повече лъжи – кимна Нина и от все сърце ѝ се искаше това да беше вярно.

– Откъде ще започнем? – попита Хане.

– Ще се погрижим за баща ти.

– Няма да го убия.

Усмивка накъдри устните на Нина.

– Точно това никога не бих поискала от теб.

•

След като Хане повлече все така изпадналия в безсъзнание Брум нагоре по хълма към гората, Адрик се обърна към Нина.

– Без повече лъжи?

– Подслушваме, а, Адрик? – Тя надникна над рамото му. – Леони още ли е във фургона? Добре ли е?

– Да. Не благодарение на теб впрочем. Не Леони е допуснала грешка с фитилите. Ти си предизвикала онези взривове – каза той. – Заложила си експлозивите така, че да взривят бента на водохранилището. Изложи на риск мен, Леони и куп невинни цивилни.