Ли Бардуго - Белязания цар

И все пак, щом зърна коронования двуглав орел над портите и позлатения купол на Великия дворец в далечината, го обзе спокойствие. Беше си у дома. Оцелял бе и макар да не беше намерил окончателен лек, все някак щяха да продължат напред – той, Зоя и другите. Демонът го познаваше добре, но сега и Николай знаеше нещичко за него.

Зоя пришпори коня си към дежурните стражи, свали качулката си и каза.

– Отворете на своя командир.

Стражите козируваха моментално.

– Моя суверенная.

– Уморена съм и трябва да заведа тези пленници пред колегите си от Триумвирата.

– Пленниците имат ли документи?

– Аз поемам отговорност за тях. Но ако ме държите тук и минутка повече далече от горещата вана, ще поема отговорност и за вашата бавна смърт.

Стражът се изкашля и сгъна снага в дълбок поклон.

– Добре дошла у дома, командир Назяленска.

Портите се отвориха широко.

•

Видно бе, че тече някакво голямо празненство. Алеите бяха ярко осветени с фенери, а от прозорците на Великия дворец се носеше музика.

– Вярваш ли, че са успели да заблудят всички? – попита Зоя с високо вдигнати вежди.

– Не знам. Как може да организираш бал за цар, който не е на разположение? – попита Николай.

Сериозно ли са се опитали да прекроят някого и да го сложат на неговото място? Не биха имали достатъчно време да го обучат, особено за събитие от такова значение.

– Може да са нагиздили някое плашило и да са сложили короната ти на главата му – каза Зоя.

– Трябва да пробвам тази стратегия на съвещанията с министрите си.

Не знаеха какво ги чака вътре, затова провериха дали Юри е вързан добре, и му дадоха капка от приспивната отвара на Женя. Скриха го зад един жив плет и се разделиха да търсят някого от Триумвирата или друг, с когото да поговорят, без да създадат паника.

Николай тръгна покрай южната фасада на двореца; придържаше се към сенките, наострил уши. Чуваше само музиката от празненството в балната зала. А после зърна някакво движение в зимната градина. Влюбени, избягали за някоя и друга целувка? Нямаше да им пречи. Притича на пръсти покрай стъклената стена, зад която се редяха мънички портокалови дръвчета, и тъкмо щеше да свърне зад ъгъла, когато видя… себе си.

Прониза го дива паника, мисли се блъскаха безредно в главата му. Ами ако той вече не е Николай? Ако е останало само чудовището? Или още е в капана на здрачната долина и всичко това е само сън? Сведе поглед към ръцете си – целите в белези, но иначе съвсем човешки, без дългите хищни нокти. „Аз съм Николай Ланцов. Тук съм. У дома.“

Погледна отново през стъклото. Другата му версия стоеше сред дръвчетата и фонтаните на зимната градина, медали грееха по светлосиния шарф през гърдите му. Значи затова нямаше паника по градове и села, нито флаговете бяха свалени наполовина в знак на траур. Привели бяха плана му в действие. Женя беше прекроила някой беден глупак да играе ролята на царя.

Почувства се едновременно развълнуван и засегнат. Самата мисъл, че някой толкова лесно е влязъл в ролята му…. някой по-дребен човечец сигурно би го приел за смиряващо, но неговият мозък моментално започна да крои планове. Този актьор можеше да търпи вместо него официални вечери, церемонии по откриване на сиропиталища и концертни зали. С негова помощ Николай би могъл да бъде на две места едновременно. Само че защо новият му близнак се беше отделил от гостите тази вечер?

Отговорът се появи под формата на красива зелена рокля и смарагди – момиче. Много хубаво момиче, нагиздено с много големи скъпоценни камъни. Това принцеса Ери Кир-Табан ли беше? И без придружителки при това?

Двойникът му крачеше и говореше бързо. Николай не чуваше какво казва, но по всичко личеше, че се обяснява в любов. Ужас! В какво ги вкарваше самозванецът? Женя и Давид бяха ли одобрили това? Моментът беше крайно подходящ да се намеси, но как да извърти този номер, без да разкрие шарадата?

„Може пък да греша и двамцата да обсъждат държавнически въпроси“ – помисли си обнадеждено той.

И точно тогава самозванецът и принцесата пристъпиха един към друг. Фалшивият цар на Равка взе девойката в прегръдките си. А тя вдигна глава, затвори очи и отвори приканващо устни.

И точно тогава Николай видя ножа в ръката ѝ.

37

Исак

ДЛАНИТЕ МУ БЯХА МОКРИ ОТ ПОТ. Трудно се беше измъкнал от Толя и Тамар. Близнаците бяха опитни ветерани, склонни да се появяват в най-неподходящия момент.

Но още щом зърна Ери в зимната градина, Исак разбра, че с радост би избягал и от стотина опитни ветерани, за да е тук сега. Нямаше представа как се е измъкнала от гвардейките си и колко време имаха, преди някой да ги открие. Знаеше само, че иска вечно да я изпива с поглед. Роклята ѝ беше със зеления оттенък на неузрели круши, цялата бродирана с малки соколи. Гребенчета със смарагди блещукаха в черната ѝ коса.