Ли Бардуго - Белязания цар

Хане се обърна към баща си с лице ведро и щастливо. Роклята ѝ беше в тъмнокеремидено, а луничките по лицето ѝ приличаха на цветен прашец. Косата ѝ все още беше много къса.

– Боя се, че са дошли генерали да обсъждаме скучни военни въпроси – каза Брум. – Много скоро самият Вадик Демидов ще пристигне в столицата. – Светците да дадат, помисли си Нина. Самата тя планираше да научи всичко за претендента и фйерданските планове, свързани с него. – Ще се опитаме да не ви отегчим до смърт, дами.

– Ние ще си говорим помежду си, татко – рече Хане. – За последните модни тенденции.

Той ѝ се усмихна снизходително и хвана под ръка жена си.

Веднага щом Брум им обърна гръб, Хане намигна на Нина, очите ѝ мятаха мълнии.

– Ще тръгваме ли?

Нина я хвана под ръка и двете поеха след Илва и Ярл Брум към трапезарията.

Заедно щяха да построят нов свят.

Но преди това трябваше да изравнят стария със земята.

39

Зоя

Зоя чу врявата и хукна натам. Доловила бе нещо нередно още преди да чуе виковете на Толя. Усещаше го във въздуха, сякаш мълниите, които тя контролираше с такава лекота, сега припукваха неканени навсякъде и във всичко. Чувстваше се така още откакто люспите на Юрис се бяха стегнали около китките ѝ. Той беше с нея сега, всичките му животи, натрупаното знание, извършените престъпления, чудесата му. Сърцето му биеше с нейното – драконовото му сърце – и този ритъм я свързваше с всичко. „Съзиданието в сърцето на света.“ Вярвала ли е преди в това наистина? Може би. Но не му беше отдавала значение. Силата беше защита, сила, с която да се сдобие и овладее, единствената защита срещу болката, която беше познала. Сега имаше нещо много повече.

Сега всичко беше различно. Зрението ѝ беше по-остро, сякаш светлина очертаваше всеки предмет. Надушваше зелената трева навън, пушека от комините, дори мрамора – не си беше давала сметка, че мраморът има миризма. И сега, докато тичаше презглава по познатите коридори към врявата в зимната градина, Зоя не усещаше страх, а само чувство за неотложност, копнеж да въведе някакъв ред в хаоса, който знаеше, че ще завари.

Но гледката надхвърли и най-лошите ѝ очаквания. Затвори след себе си вратите на зимната градина, а прозорците замъгли, за да скрие помещението от любопитни погледи. Без нея охраната на двореца беше предала богу дух. И нищо чудно.

Тамар бе коленичила до шуанско момиче с кинжал в гърдите. Женя плачеше. Толя, Давид и Николай – все още в затворническите си дрехи – стояха около друг труп. Труп, който приличаше досущ на царя. И всички крещяха един през друг.

Зоя призова гръмотевица да ги смълчи.

Всички се завъртяха към нея и вдигнаха ръце за битка.

– Откъде да знаем, че наистина си ти? – каза Женя.

– Тя е – каза Николай.

– А как да знаем, че ти наистина си ти?! – изръмжа Тамар, без да прекъсва работата си върху момичето.

Изглеждаше безнадеждно. Още имаше цвят по лицето на девойката, но кинжалът май я бе пронизал право в сърцето. Другото тяло Зоя само забърса с поглед. Напомняше ѝ за Николай, нанизан на тръните и кървящ в Долината.

– Женя – спокойно каза тя. – Веднъж се напих и настоях да ме направиш руса.

– Виж ти! – възкликна Николай. – И какъв беше резултатът?

– Изглеждаше фантастично – каза Женя.

Зоя махна прашинка от ръкава си.

– Изглеждах евтина.

Женя свали ръце.

– Отбой. Тя е. – А после се хвърли да я прегръща, Толя награби на свой ред Николай и чак го вдигна от пода.

– Къде бяхте, да ви се не знае?

– Дълга история – каза Николай и Толя най-сетне го пусна да стъпи на земята.

Зоя не искаше да се откъсва от Женя, искаше да вдишва още дълго цветния аромат на косата ѝ, да ѝ зададе хиляди въпроси. Вместо това отстъпи крачка назад и попита:

– Какво е станало тук?

– Кинжалът е фйердански – каза Толя.

– Може и да е фйердански – поклати глава Николай, – но беше в ръката на шуанско момиче.

– Какво говориш? – попита Тамар, докато се мъчеше всячески да възстанови пулса на девойката. – Тя също е била нападната.

– Сърцето ли? – попита Зоя.

– Не – отвърна Тамар. – Ако кинжалът беше пронизал сърцето, нямаше да се мъча така. Попаднал е вдясно от него.

– Ще можеш ли да я спасиш? – попита Женя.

– Не знам. Опитвам се да я стабилизирам. Другото ще зависи от нашите лечители.

– Видях какво стана – каза Николай. – Тя го нападна… този тип, дето прилича досущ на мен. А после сама се прониза в гърдите.

– Значи шуаните се опитват да натопят Фйерда? – попита Толя.