Ли Бардуго - Белязания цар

Женя се разплака на нова сметка. Коленичи и погали самозванеца по бузата.

– Исак… – прошепна тя.

– Кой? – попита Зоя.

– Исак Андреев – каза тихо Николай и коленичи до тялото. – Редник първа степен. Син на учител и шивачка.

Толя избърса очите си с ръкав.

– Нямаше никакво желание да участва в тази история.

– Ще можеш ли да възстановиш чертите му?

– Трудно е без кръвообращение – отвърна Женя. – Но ще опитам.

– Поне това дължим на майка му. – Николай поклати глава. – Момчето оцеля на фронта. Опасностите би трябвало да са останали зад гърба му.

Женя изхлипа шумно.

– Ние… ние знаехме, че го излагаме на риск. Вярвахме, че постъпваме правилно.

– Принцесата диша – каза Тамар. – Трябва да я отнесем при корпоралките в Малкия дворец.

– В това няма никакъв смисъл – каза Женя. – Разбирам защо би искала да убие царя… или човека, когото е смятала за царя на Равка. Но защо да посяга и на себе си? И защо една принцеса би се жертвала за такава задача?

– Защото не е станало така – каза Николай. – Намерете ми чисти дрехи. Ще се върна в балната зала да приключа тържеството. Искам да си поговоря с Хирам Шенк. Той е най-високопоставеният член на керчкия Търговски съвет, който присъства тук, нали?

– Да – каза Женя. – Но ти е сърдит.

– Ще му мине. За известно време. Заключете вратите на зимната градина, а тялото на Исак оставете тук.

– Не е редно да… – започна Толя, но Николай вдигна ръка.

– Само засега. Кълна се, че ще получи достойно погребение. След час доведете при мен шуанската делегация в покоите на баща ми.

– Ами ако гвардейките на принцеса Ери вдигнат тревога? – попита Женя.

– Няма – каза Зоя. – Ще мълчат като риби, докато не се разбере със сигурност, че планът им е успял и царят е мъртъв.

Николай се изправи, сякаш раните вече не го боляха, сякаш ужасите от последните дни не са се случили изобщо, сякаш беше надвил окончателно демона в себе си.

– Да живее царят тогава!

•

След два часа тържеството се бе свело до няколко пияници, които пееха песни във фонтана с двуглавия орел. Повечето гости се бяха прибрали по стаите да си отспят след банкета, други се бяха промъкнали в тихите кьошета на градината да се повеселят още малко.

Зоя и другите се бяха върнали в зимната градина, а минута-две по-късно Николай също се появи там, повлякъл ужасена на вид шуанска гвардейка. Грозновата, с тясно лице, със събрана на тила дълга черна коса и с униформата на Тавгарад.

– Маю Кир-Каат – каза Тамар. – Тя пък какво прави тук?

Като видя тялото, проснато край лимоновите дръвчета, гвардейката се разтрепери.

– Но той… – заекна тя, като местеше поглед между мъртвия цар и Николай. – Но вие… къде е принцесата?

– Какъв интересен въпрос – каза Николай. – Сигурно питаш за момичето, което заварихме тук с кинжал в гърдите само на косъм от аортата. Дали е било чист късмет, или ръката ѝ трепнала в последния миг, оставям на теб да решиш. Жива е и е под грижите на нашите лечители.

– Трябва да ни върнете принцесата. Ние ще се погрижим за нея – изсъска гвардейката.

– Никаква принцеса не е – каза остро Николай. – А времето за измами отмина безвъзвратно. Един невинен човек умря тази нощ, защото вие искате да започнете война.

– Той ще ни обясни ли какви ги говори? – прошепна Женя.

Зоя си задаваше същия въпрос.

– С радост – каза Николай и махна към гвардейката. – Позволете да ви представя истинската принцеса Ери Кир-Табан, любима щерка на шуаните, втора в списъка за трона.

– Лъжеш – изсъска младата жена.

Николай стисна ръката ѝ.

– Първо, никоя гвардейка от Тавгарад не би позволила да я сграбчат така за китката сякаш е последната захаросана слива в чинията. – Гвардейката се опита със закъснение да издърпа ръката си. – Второ, къде са ти мазолите? Ръцете на един войник са целите в мазоли като ръцете на Исак. Ти също имаш, вярно, но твоите са по върховете на пръстите. А такива мазоли се получават от свирене на…

– Катуур – довърши Зоя. – Осемнайсетструнен. Принцеса Ери е истински виртуоз на този инструмент.

– Значи са вкарали убийца, предрешена като принцесата, за да се доближат до царя – каза Тамар. – Но тя защо опита да се самоубие?

– За да прехвърли подозрението върху фйерданите? – попита Женя.

– Да – каза Николай, – и за да осигури на Шу Хан повод за война. Царят на Равка е мъртъв, любимата щерка на шуанския народ е убита. Идеалното извинение да вкарат войски в нашата обезглавена страна и да я използват като плацдарм за нападение срещу южната граница на Фйерда. Ще стоварят войските си тук и никога няма да си тръгнат.