Ли Бардуго - Белязания цар

Гвардейката… добре де, принцесата… затвори очи, сякаш да признае поражението си. Но нито заплака, нито трепна дори.

– А какво щеше да стане с теб, принцесо? – попита Николай и пусна ръката ѝ.

– Щяха да ми дадат ново име и спокоен живот в провинцията – тихо отвърна тя. – Никога не съм се интересувала от политика, а животът в двореца не ми харесва. Щях да се занимавам с музика и да се влюбя в когото си искам.

– Каква хубава картинка рисуваш – каза Николай. – Безхитростна и откровена, колко очарователно. И аз щях да съм очарован, ако всичко това не заплашваше бъдещето на родината ми. Кажи ми, ти сериозно ли вярваш, че сестра ти ще те остави да си живуркаш в някое планинско селце? Сериозно ли мислиш, че ще те оставят жива?

– Никога не съм искала короната! Не съм заплаха за сестра си.

– Я помисли малко – сопна се Зоя, изгубила търпение. – Ти си популярна, народът те обича, ти си дъщерята, която всички искат начело на държавата. Именно твоята смърт е трябвало да подпали война, да ожесточи шуаните. Сестра ти никога не би те оставила жива с риск някой да те открие в дълбоката провинция. Не, ако заговорът беше успял, ти щеше да си неприемлив риск, пасив, който трябва да се изчисти.

Принцесата вдигна острата си брадичка.

– Не го вярвам.

– Гвардейките ти са задържани – каза Зоя. – Подозирам, че някоя от тях е получила заповед да ти види сметката, преди да сте стигнали до прехвалената ти селска къщурка. Можеш и сама да ги разпиташ, ако искаш.

Ери незнайно как успя да вирне брадичка още малко.

– Какво ме чака? Ще ме съдите ли, или направо ще ме екзекутирате?

– Ще ти се – каза Николай. – Не, намислил съм ти нещо много по-лошо.

– Ще ме задържите като заложница?

– Не си падам много по галените имена, но ако държиш, може и така да те наричам.

– Значи наистина ще ме задържите тук?

– О, непременно. Но не като затворничка, а като моята царица.

Зоя се изненада от силната болка, с която тези думи пронизаха… Кое? Сърцето ѝ? Гордостта ѝ? Знаела бе, че неизбежно ще се стигне дотук. Самата тя беше направила и невъзможното да ожени Николай. Тогава защо се чувстваше като смъртно ранена сърна?

– Годежът ни ще ми докара богата зестра – каза Николай, – а понеже твоят народ те обожава, сестра ти ще трябва да прекрати набезите по границата ни.

– Няма да го направя – каза Ери с физиономия направо свирепа, лице на истинска царица.

– Или това, или екзекуция, гълъбице. Приеми го по следния начин – няма да те обесят и ще се наложи да платиш за това с живот в лукс и в моята приятна компания.

– Бесилката може и да е за предпочитане – каза Зоя. – По-бързо е и по-безболезнено. – Приятно ѝ стана от тези думи, приятно ѝ бе да се заяде с него за последен път.

Николай кимна на Толя и Тамар.

– Върнете я в стаята ѝ и не я изпускайте от поглед. Докато не обявим годежа официално, току-виж се опитала да избяга или да се самоубие.

– Какво ще правим с раненото момиче? – попита Женя, след като изведоха принцесата от зимната градина и близнаците се върнаха.

– Дръжте я под тежка охрана в Малкия дворец. Макар и ранена, тя е член на Тавгарад. Да не забравяме това.

– Дали истинската Маю наистина е смятала да дезертира?

– Вероятно – каза Тамар. – На някакъв етап. Тя има брат. Близнак. По всички личи, че са го включили в програмата за обучение на войници кергуд. Сигурно се е надявала да измъкне и двама им от Шу Хан.

– Кебен – каза Толя и сложи ръка върху рамото на сестра си. Тази дума Зоя не я знаеше. – Ако са разкрили намеренията ѝ, може би е предложила собствения си живот срещу свободата на брат си.

– Интересна тема за разговор, щом момичето се свести – каза Николай и коленичи отново до Исак. – Утре ще напиша писмо на майка му. Ако не друго, поне ще им отпуснем щедра пенсия, за да не им липсва нищо.

– А тялото? – тихо попита Толя.

– Изнесете го по тунелите към Лазлайон.

Женя бръсна с пръсти ревера на Исак.

– Веднага ще се заема с него. Той… Той не се поколеба. Когато му обяснихме какво е заложено на карта, той…

Толя намести внимателно тялото на Исак в гигантските си ръце.

– Имаше царско сърце.

– А ти какво толкова каза на Хирам Шенк? – попита Женя и изтри сълзите, потекли по белязаната ѝ буза. – Беше се ухилил до ушите.

– Дадох му плановете за подводниците ни.

– За измарся?! – възкликна Тамар.

– С все въоръжението? – възкликна на свой ред Толя.

– Боя се, че да. Ако съм разбрал правилно – каза Николай, – Аппарат е изчезнал, а Фйерда смята да подкрепи един претендент за трона на Ланцови. Поне хубав ли е?