Маргарет Уэйс - Войната на близнаците

— Какво тогава? Сигурно си чул или доловил нещо?

— Доловил — повтори тихо войнът. — Да, долових е точната дума. Тук има разни неща , Кризания. Ужасни неща. Усещам как се взират в нас. Усещам омразата им. Където и да сме попаднали, ние сме натрапници. Не чувстваш ли същото?

Жената се втренчи в мрака. Значи наистина някой бе отвърнал на погледа й. Сега, щом Карамон бе заговорил на тази тема, трябваше да признае, че там наоколо имаше нещо. Или, както той бе казал, неща .

Колкото по-дълго се вглеждаше и съсредоточаваше върху тях, толкова по-реални й се струваха. И макар да не можеше да ги види, знаеше, че чакат — точно на границата на кръга от светлина. Омразата им бе силна, но по-лошото бе, че злото просто протичаше смразяващо навсякъде около нея. Беше същото като… като…

Кризания затаи дъх.

— Какво? — попита отново войнът и се опита да стане.

— Шшш — тя стисна здраво ръката му. — Нищо. Просто… зная къде сме.

Той не отговори, но ослепените му очи се обърнаха въпросително по посока на гласа й.

— Кулата на Върховното чародейство в Палантас! — прошепна Кризания.

— Там, където живее Рейстлин? — Карамон звучеше облекчено.

— Да… не — тя безпомощно вдигна рамене. — Изглежда така, сякаш никой не е живял тук от поне сто години и… Именно! Той спомена, че ще ме вземе със себе си на „място и време, където няма свещенослужители“! Сигурно сме някъде в годините между Катастрофата и войната. Преди…

— Преди да се върне и да заяви правата си над Кулата — довърши мрачно Карамон. — А това означава, че над Кулата все още тегне проклятие, лейди Кризания. Означава, че се намираме на единственото място в Крин, където злото е в пълното си владение, най-ужасяващото в целия свят. Там, където никой смъртен не би посмял да стъпи, пазено от Дъбравата Шойкан и бог знае още от кой. Довел ни е право тук, в самото сърце на проблема!

Изведнъж тя съзря как в периферията на обръча от светлина заплуваха бледи лица, сякаш призовани от гласа на Карамон. Безплътни мъртвешки глави, олюляващи се във въздуха с отворени, жадни за топла кръв усти.

— Карамон, виждам ги! — каза тя задъхано, като се сви в огромния мъж. — Виждам лицата им!

— Усещах ръцете им — отвърна войнът. Той също трепереше. Ръката му я обгърна и я притисна близо до себе си. — После ме нападнаха. Докосването им е смразяващо. Точно тогава сигурно си ме чула да викам.

— Но защо досега не ги виждах? Какво ги спира.

— Причината е в теб. Ти си свещенослужител на Паладин. Това са създания, породени от злото и отгледани в проклятие. Но не могат да ти сторят нищо.

Кризания погледна медальона в ръката си. Светлината все така струеше от него, ала сега й се стори, че сякаш е започнала да намалява. С чувство за вина си спомни за свещенослужителя елф Лоралон и отказа си да го придружи. Думите му отекнаха още веднъж в съзнанието й: „Следващият път, когато видиш истината, ще бъдеш заслепена от мрака…“

— Вярно е, аз съм свещенослужител — произнесе жената тихо, като се стараеше да не се поддава на напиращото отчаяние. — Ала вярата ми е… несъвършена. Тези създания долавят съмненията и слабостта ми. Може би някой достатъчно силен, като Елистан, би могъл да се изправи срещу тях. Но не и аз. — Сиянието отслабна застрашително. — Светлината ми изчезва, Карамон — каза тя след секунда. Мъртвешките лица незабавно последваха мрака в настъплението му и се приближиха още повече. — Какво да правим?

— Какво , според теб! Нямам меч! И не мога да виждам! — изкрещя от безсилие войнът със стиснат юмрук.

— Тихо! — заповяда му Кризания, без да откъсва очи от бледото сияние на олюляващите се лица. — Струва ми се, че стават по-силни, когато говориш по този начин! Сигурно се хранят от страха ни. Поне Даламар твърдеше, че онези в Дъбравата правят така.

Карамон си пое дълбоко въздух. Потеше се обилно и вече започваше да трепери неудържимо.

— Трябва да се опитаме да събудим Рейстлин — настоя жената.

— Няма смисъл! — прошепна през тракащите си зъби войнът. — Знам какво ни…

— Но се налага да опитаме! — каза твърдо тя, макар също да трепереше и да се смразяваше от страх само при мисълта, че ще й се наложи да извърви няколкото стъпки под ужасяващите погледи на създанията.

— Бъди предпазлива, движи се бавно — предупреди я Карамон преди да я пусне.

Като държеше медальона възможно най-високо, без да откъсва очи от тъмнината, Кризания запълзя към Рейстлин. Сложи ръка върху облеченото в черно рамо на мага.