Маргарет Уэйс - Войната на близнаците

— При всички случаи — върна се към настоящето той, — открих, че светлината наранява очите им. Онези, които успяваха да се възстановят, най-често губеха зрението си от…

Ужасеният писък на кендера го прекъсна. Тасълхоф се взираше подивяло в него:

— Моля те, Рейстлин! Опитвам се да си спомня! Нали няма да ме върнеш обратно при Царицата…

— Тихо, Тас. — Кризания го улови, за да му попречи буквално да се изкатери по стената зад себе си. — Успокой се, Тас. Аз съм лейди Кризания. Позна ли ме? Тук съм, за да ти помогна.

Кендерът обърна разширените си очи към нея. Погледът му остана празен. Сетне той изплака и се притисна в свещенослужителката.

— Не му позволявай да ме върне обратно в Бездната, Кризания! Не му позволявай да ме изпрати там! Там е ужасно, ужасно! Всички ще умрем като клетия Гнимш. Мрачната Царица ми каза!

— Бълнува — измърмори младата жена и внимателно се освободи от него. Помогна му да се отпусне обратно в завивките. — Много странно. Така ли е при всички болни от чума?

— Да — отвърна Рейстлин. Магьосникът се втренчи в Тас и коленичи до леглото. — Понякога дори е по-добре да влезеш в тона им. Успокоява ги. Тасълхоф…

Рейстлин положи ръка върху гърдите на кендера. Тас се сви ужасено и отново се загърчи, сякаш искаше да избяга.

— Ще бъда добър, Рейстлин — изплака той. — Не ме наранявай като клетия Гнимш. Светкавици, мълнии!

— Слушай ме внимателно — започна магьосникът с намек за гняв и раздразнение в гласа си, които накараха Кризания отново да му хвърли неодобрителен поглед.

Ала върху лицето на Рейстлин бе изписана единствено хладнокръвна загриженост. Помисли си, че вероятно е станала грешка, че магьосникът просто е объркал тона. Тя затвори очи, докосна медальона на Паладин около шията си и започна да изрича молитва за изцеление.

— Няма да те нараня, Тас. Шшшт, лежи спокойно — продължи Рейстлин. Сетне, забелязал, че Кризания е погълната от общуването си с нейния бог, той внезапно изсъска: — Какво, Тас? Какво ти каза Мрачната Царица?

Лицето на кендера бе изгубило трескавата си червенина, докато успокоителните думи на Кризания се носеха около него, по-сладки и по-прохладни от защитните образи на собственото му въображение. Делириумът оцветяваше кожата му в призрачнопепеляв цвят. В очите му се забелязваха слаби проблясъци на здрав разум. Той не откъсваше очи от Рейстлин.

— Каза ми… точно преди да заминем… — Тас се задави.

— Да заминете? — магьосникът се наведе напред. — Нали бяхте избягали?

Кендерът се сви като попарен. Облиза сухите си напукани устни. Опита да отмести поглед, ала очите на Рейстлин, блестящи в светлината на жезъла го задържаха като уловено в капан животно и безмилостно го подканяха да признае всичко. Тас преглътна. Гърлото го болеше.

— Вода — помоли той.

— Когато ми кажеш! — озъби се магьосникът и хвърли бърз поглед към свещенослужителката, която все така бе коленичила и продължаваше да се моли, свела глава в ръцете си.

Кендерът пак преглътна мъчително.

— Мислех си… че… че сме избягали. Използвахме… устройството… и започнахме да се издигаме. Видях… Бездната, полето, плоско, празно… да пропада надалеч под краката ми. И — той потръпна — изведнъж вече не беше празно! Там… имаше сенки и… — разтърси глава и изстена. — О, Рейстлин, не ме карай да си припомням! Не ме карай да се връщам обратно там!

— Тихо — прошепна магьосникът, като запуши устата му.

Кризания вдигна разтревожено поглед, само за да види как Рейстлин нежно гали бузата на кендера. После съзря ужасеното и пребледняло лице на Тас и поклати глава:

— Вече е по-добре. Няма да умре. Но наоколо му са надвиснали мрачни сенки, които не позволяват на светлината на Паладин да го изцери напълно. Сенките на тези трескави бълнувания. Разбираш ли нещо от онова, което казва? — Веждите й се събраха объркано. — Каквото и да е, изглежда за него е реално. Трябва да е било наистина ужасно, за да вземе страха на един кендер.

— Може би, ако ни оставиш, ще се почувства по-добре и ще може да ми каже какво го измъчва — предложи меко Рейстлин. — Двамата сме много добри приятели.

— Вярно. — Кризания се усмихна и се изправи. За нейно учудване Тас тутакси сграбчи ръцете й.

— Не ме оставяйте с него, милейди! — Пое си въздух. — Той уби Гнимш! Бедният Гнимш. Видях го как ум-умира! — Той зарида. — Пламтящите мълнии…

— Хайде, хайде, Тас — успокои го младата жена и внимателно, но твърдо го накара да се отпусне в леглото. — Никой няма да те нарани. Който и да е убил този… мм… Гнимш, вече не може да се добере до теб. Сега си при приятели. Нали, Рейстлин?