Маргарет Уэйс - Войната на близнаците

Фигурата промърмори и вратата изскърца на пантите си.

Водите на Кристалмир внезапно завряха около него. От дълбините им се протегнаха пипала, които сграбчиха Тас. Той панически отвори очи.

— Рейстлин! — изкрещя умолително. — Не ме оставяй! Помогни ми!

Ала вратата се затръшна. Ниската, тъмна фигура се довлече до леглото му. Кендерът се втренчи в нея в полуунес и видя, че пред него всъщност стои джудже. Той се усмихна:

— Флинт? — измърмори през напуканите си устни. — Не! Арак! — опита се да побегне, ала пипалата се бяха увили около краката му. — Рейстлин! — изпищя още веднъж.

Не можеше да помръдне. Нещо го сграбчи! Пипалата! Тас започна да се бори, без да престава да пищи от ужас.

— Млъквай, негоднико! Изпий това. — Пипалата го стиснаха за опашката на косата и приближиха към устните му една купа. — Пий, или ще ти изтръгна косата из корен!

Като се давеше, втренчен подлудено в лицето на джуджето, Тас полека отпи. Течността беше горчива, но прохладна и успокояваща. Беше жаден, толкова жаден! Кендерът изхленчи, грабна купата от ръцете на мъчителя си и я изпи на един дъх. После отново се отпусна на възглавницата. Само след няколко секунди пипалата се оттеглиха, болката в крайниците му започна да отшумява, а чистите, дълбоки води на Кристалмир го обгърнаха напълно.

Кризания се събуди с непреодолимото усещане, че някой е извикал името й. И макар да не си спомняше да е чувала звук в истинския смисъл на думата, чувството бе толкова силно, че моментално я бе разбудило напълно и я накара да се изправи разтревожено в леглото, преди дори още да е наясно каква е причината да го стори. Може би бе сънувала нещо? Не. Вместо да намалява, впечатлението, че е била повикана се усилваше.

В стаята имаше още някой! Тя бързо се огледа. Светлината на Солинари се процеждаше през единия ъгъл на прозореца, но бе твърде слаба, за да освети напълно вътрешността на помещението. Не виждаше много, но знаеше, че долавя движение. Кризания отвори уста, за да повика стражата…

И почувства нечия ръка върху устните си. Сетне Рейстлин се материализира от самото сърце на мрака. Магьосникът бе приседнал на леглото й.

— Прости ми, ако те изплаших, Преподобна дъще — произнесе едва чуто. — Нуждая се от помощта ти, но не искам да привличам вниманието на охраната.

Той отмести ръката си съвсем бавно.

— Не се изплаших — възрази Кризания. Тя се усмихна и се изчерви. Беше толкова близо до нея, че можеше да усети треперенето й. — Просто… се стреснах, това е всичко. Бях заспала и си помислих, че си част от съня ми.

— Разбираемо е — отвърна Рейстлин. — Порталът е тук и ние сме съвсем близо до боговете.

„Не близостта на боговете ме тревожи“ — помисли си тя и въздъхна, без да успее да овладее треперенето си. Усещаше пламтящата топлина на тялото му, долавяше загадъчния му, опияняващ аромат. Младата жена ядосано отвърна очи и опита да потисне чувствата и желанията си. Той беше над тези неща. Нима трябваше да му докаже слабостта си още веднъж?

Тя се върна на темата без повече уговорки:

— Спомена, че се нуждаеш от помощта ми. За какво? — Внезапно я обзе страх. Тя се протегна и хвана ръката му. — Добре ли си? Раната ти…

По лицето на Рейстлин премина бърз спазъм, след което изражението му възвърна обичайната си твърдост.

— Не, всичко е наред с мен — отговори грубо.

— Слава на Паладин — усмихна се Кризания, без да сваля ръката си.

Очите на магьосника се присвиха:

— Твоят бог не заслужава благодарностите ми! — измърмори. Пръстите му стиснаха ръката й до болка.

Младата жена потрепери. За момент й се стори, че горящата топлина на тялото му изсмуква жизнената й енергия и почти е на път да я смрази. Тя опита да измъкне дланта си, ала движението й като че ли изтръгна Рейстлин от размисъла, в който бе потънал и той я погледна:

— Прости ми, Преподобна дъще — пусна я. — Болката беше нетърпима. Молих се да получа смърт. Но тя ми бе отказана.

— Знаеш причината — произнесе утешително Кризания, забравила напълно за страховете си.

Ръката й се поколеба за миг, след което тя си позволи да я отпусне на завивката, без да докосва неговата.

— Така е и съм готов да я приема. И все пак не мога да му простя. Но това е само между твоя бог и мен — каза укорително той.

Младата жена прехапа долната си устна.

— Приемам порицанието ти. Беше заслужено. — Тя замълча. Рейстлин сякаш също нямаше желание да поднови разговора. Чертите на лицето му се бяха изострили още повече. — Каза на Карамон, че боговете са на наша страна. — Значи си влязъл във връзка с моя бог… с Паладин? — поинтересува се внимателно Кризания.