Маргарет Уэйс - Изпитанието на близнаците

Тас пак зае мястото си върху двата черни кръга, а Раунс на свой ред отново се покачи върху раменете му. След няколко напрегнати секунди на помахване с ръце и несигурно олюляване, джуджето успя да се изправи. Тас изпусна една въздишка. Раунс протегна мръсни пръстчета и след няколко неуспешни опита, най-после внимателно се залови за черните кристални сфери.

В същия момент от греещия в синкаво кръг над тях бликна завеса от ярка светлина и оформи искряща стена около двамата. По тавана се появиха червени и виолетови рунически знаци.

Сетне, със спиращо дъха отместване, цитаделата започна да се движи.

Долу по стълбите олюляването запрати драконидите и магьосника на пода. Танис се блъсна с гръб в една стена, а Карамон се стовари върху него.

Магьосникът изкрещя гневна ругатня и мъчително се заизправя на крака. Като стъпваше направо през собствените си, натъркаляни по земята хора и без да обръща внимание на Карамон и Танис, драконидът се втурна нагоре по стълбата, водеща към Стаята на Въздушния капитан.

— Спри го! — изръмжа Карамон и се отблъсна от стената по същото време, когато цитаделата се наклони на една страна подобно на потъващ кораб.

— Ще опитам — отвърна хрипливо Танис, тъй като едрият войн бе успял да му изкара въздуха. — Но ми се струва, че магията на гривната е почти изразходвана.

Той се хвърли след магьосника. В същия миг цитаделата реши да се килне в противоположната посока. Скокът му пропусна целта си и той се търколи на пода. Магьосникът жадуваше единствено да спре крадците, задигнали летящата му крепост и продължаваше да пълзи залитащо нагоре по стълбите. Танис извади камата си и я запрати към гърба му, ала оръжието срещна невидима защитна бариера и издрънча безобидно на земята.

Магьосникът вече достигаше основата на спираловидното стълбище, водещо към Стаята, останалите дракониди тъкмо се изправяха на крака и идваха на себе си, а Танис почти докосваше с ръка черната мантия, когато цитаделата подскочи право нагоре. Магьосникът се стовари върху Танис, драконидите полетяха като топчета из въздуха, а Карамон успя да скочи върху магьосника.

Внезапното спираловидно движение на цитаделата наруши концентрацията на драконида и го накара да изпусне от контрол защитното заклинание. Той се забори със зъби и нокти, ала едрият войн го изтегли от Танис и заби меча си дълбоко в гърдите му, точно когато създанието започваше да крещи поредното заклинание.

Тялото на магьосника моментално се разля във формата на вонлива жълта локва, а тясното пространство на коридора се изпълни с отровен, задушлив пушек.

— Пази се! — извика кашляйки, Танис и залитна към един прозорец. Наведе се през него и пое дълбоко въздух. Чак тогава изхълца от учудване: — Тас! Движим се в грешна посока. Казах ти северозапад!

Отгоре долетя тъничкият гласец на кендера:

— Мисли за северозапад, Раунс! Северозапад.

— Раунс? — не повярва на ушите си полуелфът, като продължаваше да кашля и изгледа въпросително Карамон.

— Как мен мисли за две посоки едновременно? — попита някой раздразнено. — Ти иска отиде север или ти иска отиде запад? Решава най-после!

— Северозапад! — кресна Тас. — Това е една пос … О, няма значение. Виж, Раунс, ти мисли за север, а аз ще мисля за запад. Все трябва да стане нещо.

Карамон затвори отчаяно очи и опря гръб в стената.

— Танис — каза той, — може би ще бъде по-добре ти да…

— Няма време — отвърна мрачно полуелфът с меч в ръка. — Идват.

Ала драконидите, объркани от смъртта на своя водач и напълно неспособни да схванат какво се случва с тяхната цитадела, се споглеждаха несигурно един друг. Мнозина се взираха в двамата приятели с подозрение. В същия момент цитаделата отново промени посоката си и пое на северозапад, като същевременно пропадна с поне двайсет стъпки.

Драконидите се обърнаха като по даден знак и — с не малко бъхтене, спъване и сподавени крясъци — изчезнаха обратно по пътя, откъдето бяха дошли.

— Най-после се движим в правилната посока — оповести Танис, взирайки се през прозореца. Карамон също се приближи, тъкмо навреме, за да види как Кулата на Върховното чародейство започва постепенно да се уголемява.

— Добре! Да видим сега какво става там горе — измърмори едрият войн и се заизкачва по стълбите.

— Не, чакай — спря го Танис. — Тас очевидно не може да вижда. Налага се да го направляваме. Пък и онези дракониди могат да се върнат всеки момент.

— Може би си прав — сви рамене Карамон, като погледна несигурно към Стаята.