Маргарет Уэйс - Изпитанието на близнаците

— Нелоша идея наистина — кимна Тас.

Грабна мърлявата ръка на мъника и го повлече след себе си. Скоро стигнаха до друго стълбище, водещо нагоре. Звуците от битката вече се разнасяха далеч по-силно. Джуджето се опули.

Опита да измъкне деликатно ръката си.

— Аз вече бил мъртъв веднъж — извика, след като не успя, но без да се предава. — Ако веднъж мъртъв, тебе слагат в кутия и изхвърлят на боклук. Мен това не харесва.

Макар теорията да си я биваше, Тас нямаше време за това. Без да изпуска джуджето, той го засили пред себе си и продължи да се изкачва нагоре. Битката се чуваше все по-ясно. Най-сетне се озоваха пред някаква врата. Стълбището свършваше пред нея, а от другата страна долитаха удари, стенания и ругатните на Танис. Тас опита дръжката. И от тази страна беше заключено. Кендерът се усмихна и отново потърка ръце.

— Естествено. Добре изработена врата — рече, докато я изучаваше. После се наведе и погледна през ключалката. — Тук съм! — извика.

— Отваряй… — приглушени звуци — … веднага! — изрева гласът на Карамон.

— Правя всичко по силите си! — кресна в отговор раздразненият кендер. — Нали разбираш, нямам инструменти. Е, просто ще импровизирам. Ти! Върни се тук! — успя да улови блатното джудже, тъкмо когато то вече се канеше да спринтира обратно по стълбите. Отново му показа ножа и го размаха заплашително. Джуджето се свлече в бездиханна купчинка.

— Аз стои! — изквича откъм пода.

Тас насочи вниманието си към ключалката. Вмъкна вътре върха на ножа и съвсем внимателно започна да го върти наляво и надясно. Почти беше успял да превърти механизма, когато нещо се блъсна във вратата, а ножът изхвърча от ключалката.

— Никак не ми помагате! — извика. После въздъхна отчаяно и отново се зае да наглася върха на оръжието.

Блатното джудже припълзя по-близичко:

— Мен предполага ти не чак толкова велик свещеник.

— Какво имаш предвид? — измърмори Тас, докато се опитваше да се концентрира.

— Нож не отваря врата — просветли го презрително джуджето. — А ключ .

— Мислиш ли, че не го знам ! — отвърна изнервено кендерът. — Но нямам… Я ми дай това!

Тас гневно грабна ключа от ръката на блатното джудже. Пъхна го в ключалката, завъртя, вслуша се в прищракването и отвори със замах. Танис се претърколи върху него, плътно следван от Карамон. Едрият войн затръшна вратата, точно преди едно острие на драконид да се стрелне към гърлото му. После опря гръб на нея и се втренчи в Тас, като дишаше тежко.

— Заключи я — едва успя да издума.

Кендерът бързо превъртя ключа в първоначалното му положение. Иззад вратата се разнасяха викове, още удари и звуци от разцепващо се дърво.

— Ще ги задържи поне известно време — кимна Танис.

— Но не достатъчно — отвърна мрачно едрият войн. — Особено с онзи магьосник. Да тръгваме.

— Накъде? — попита безпомощно Танис, бършейки потта от челото си. Кървеше от една рана на ръката и няколко по-малки порязвания, но иначе изглеждаше добре. Карамон също бе покрит с кръв, но главно зелена, така че Тас заключи, че не е негова. — Все още не знаем откъде се управлява полета на цитаделата!

— Обзалагам се, че той знае — кендерът посочи блатното джудже. — Ето защо го взех със себе си — добави с известна гордост в гласа.

Разнесе се чудовищен пукот. Вратата се разтърси.

— Нека поне се махнем оттук — измърмори Танис. — Как се казваш? — попита той джуджето, докато забързано слизаха надолу.

— Раунс — изгледа го подозрително мъникът.

— Много добре, Раунс — заяви Танис, като спря на една по-сенчеста площадка, за да си поеме дъх. — Покажи ни стаята, където се намира устройството за летене на тази цитадела.

— Столът на Въздушния капитан — добави Карамон, втренчил непреклонен поглед в блатното джудже. — Така чухме да я нарича един от гоблините.

— Това тайна! — отсече сериозно Раунс. — Аз не каже. Аз дал обещание!

Карамон изръмжа така страховито, че джуджето побледня като платно изпод пластовете мръсотия по лицето си. Тас се изплаши, че Раунс може да припадне отново и побърза да застане пред него.

— Ха! Обзалагам се, че дори не е чувал за такава стая — каза пренебрежително и смигна на едрия войн.

— Аз знае! — настоя надменно джуджето. — А ти опитваш мен измами каже. Аз не хване глупави измами.

Тас облегна гръб на стената и въздъхна. Карамон отново изръмжа, ала Раунс, макар да примигна болезнено, продължаваше да го наблюдава храбро и предизвикателно.