Маргарет Уэйс - Изпитанието на близнаците

„Мога да се върна обратно и да опитам по друг път — каза си той, — но мога и да продължа. Обратно, въпреки че ще бъде далеч по-леко за изморените ми крачета, но на каква цена? Сигурно гъмжи от дракониди. От друга страна, все някъде тук трябва да има врата, иначе защо са тези стълби?“

След като се поздрави за проявената логика, кендерът реши да продължи нагоре, макар звуците от битката вече да звучаха под него. Точно когато вече си мислеше, че архитектът на проклетото стълбище е бил някое пияно джудже с извратено чувство за хумор, най-сетне откри своята врата.

— Аха, ключалка! — рече, потривайки ръце. Отдавна не му се бе отдавал случай да се позанимае с някоя и вече започваше да се тревожи, че е започнал да губи форма. След като изучи ключалката предпазливо и с око на професионалист, той внимателно постави ръка върху дръжката. За негово огромно разочарование, вратата се отвори съвсем леко.

— Е, както и да е — каза с въздишка. — И бездруго не си нося инструментите.

Бутна вратата още малко и надникна през нея. Точно пред него се виждаше единствено дървен парапет. Кендерът отвори вратата напълно и още по-предпазливо пристъпи по тясна дървена площадка, която вървеше по протежение на вътрешните стени на кулата.

Тук звукът от битката вече беше съвсем ясен. Тас забързано изтича напред и увисна през парапета. Шумът от разбито дърво, трясък на мечове, викове и глухи удари идваше от…

— Здрасти, Танис. Здрасти, Карамон! — извика весело. — Хей, я кажете, разбрахте ли вече как се управлява това чудо?

Приклещени на друг балкон, няколко етажа по-долу от този, на който се намираше кендера, Танис и Карамон се биеха за живота си. Намираха се на противоположната страна на кулата. Нещо като малка армия от дракониди и гоблини се тълпеше на стълбите, водещи нагоре към балкона.

Двамата войни се бяха барикадирали зад огромна дървена пейка, която бяха довлекли напряко на стълбите. Точно зад тях имаше врата и по всичко изглеждаше, че приятелите са направили опит да отстъпят към нея, но са били принудени да се обърнат и да се защитават, преди да я достигнат.

Ръцете на Карамон бяха опръскани със зелена кръв до лактите. Огромният войн размахваше голяма греда, която бе откъртил от балкона и размазваше главите на нападателите си с нея, докато мечът на Танис изглеждаше доста нащърбен и в окаяно състояние. Полуелф кървеше на няколко места — ризницата му бе прерязана, а нагръдникът му бе изкривен от нечий мощен удар.

Поне доколкото Тас можеше да прецени, нещата бяха стигнали до патова ситуация. Драконидите не можеха да се приближат достатъчно, за да се изкатерят по пейката или да я отместят от пътя си, ала същевременно Карамон и Танис нямаше как да напуснат позицията, без моментално да се окажат напълно прегазени от побеснелите противници.

— Танис! Карамон! — извика кендерът. — Тук горе!

Мъжете изумено се заозъртаха при звука от гласа на Тас. Сетне Карамон го забеляза и посочи към него:

— Тасълхоф! — отекна мощният му бумтящ глас в затвореното пространство на кулата. — Тас! Вратата зад нас! Заключена е! Не можем да се измъкнем!

— Идвам ей сегичка — извика весело кендерът и се покатери през парапета, за да скочи в разгара на битката.

— Не! — изрева Танис. — Отключи я от другата страна! От другата страна! — повтори почти истерично.

— О — разочарова се Тас. — Разбира се, няма проблем.

Той скочи обратно на балкона и вече се канеше да хукне обратно надолу, когато вниманието му беше привлечено от факта, че драконидите изведнъж прекратиха атаката и обърнаха очи надолу по стълбите. Разнесоха се резки заповеди. Драконидите се заблъскаха в едната и другата посока със зъбати усмивки. Тъкмо когато Тас отново се подаде през парапета, Танис и Карамон също надникнаха иззад пейката, озадачени от внезапното затишие.

По стълбите се изкачваше драконид в черна мантия, украсена със странни руни. В ноктестата си ръка стискаше жезъл, изработен във формата на атакуваща змия.

Магьосник от ордена на Бозак! Тас усети как стомахът му извършва почти същия лупинг, както и когато се бе приземил във вътрешния двор на цитаделата. Драконидите делово прибираха мечове в ножниците, очевидно решили, че битката е приключена. Магьосникът щеше да разреши проблема бързо и лесно.

Тас забеляза, че ръката на Танис посяга към пояса му… и се появява празна. Лицето на полуелфа видимо побледня. Ръката му потърси на друго място в пояса. Той огледа обезумяло пода край себе си.