Маргарет Уэйс - Изпитанието на близнаците

— Знаеш ли колко се изкарва от драконови зъби в Санкшън в последно време? — Извика кендерът. — Без да споменаваме ноктите. Познавам магьосник, който дава по трийсет монети само за единия!

Черният дракон се намръщи. Разговорът бе доста глупав. Освен това го болеше носа и беше ядосан. Тръсна гневно глава, решен да довърши досадното създание заедно с плячката, която му се падаше по право, отвори уста и вече се канеше да избълва смъртоносно количество киселина върху тях, когато… внезапно бе поразен в гръб от друг бронзов дракон. Черният нададе яростен писък, забрави за плячката и със зъби и нокти се забори за живота си, докато бавно набираше височина, следван от бронзовия.

Тас въздъхна дълбоко и седна върху корема на Кирза.

— Вече си мислех, че от нас ще остане само петно — измърмори той. Свали сребърната гривна и я напъха обратно в кесията. Усети как драконът под него се размърда и започна да диша по-равномерно. Кендерът се плъзна по люспестия хълбок и тупна на земята. — Огнедъх, толкова… лошо ли си ранен? — И как изобщо човек можеше да излекува цял дракон? — Ако искаш, мога да отида и да потърся свещенослужител, макар да е доста вероятно повечето да са твърде заети с цялата тази битка и тъй нататък…

— Не, малки човеко — изрече с дълбок глас Кирза, — няма да бъде необходимо. — Драконът отвори очи, разтърси огромната си глава и изви врат, за да се огледа. — Ти ми спаси живота — каза леко объркано след секунда.

— Два пъти — поправи го развеселено Тас. — Първият беше тази сутрин, когато се появи лорд Сот. Моят приятел Карамон — не го познаваш, — има една такава книга, която казва какво ще се случи в бъдещето, или по-скоро какво няма да се случи, след като вече го променихме. Както и да е, двамата с Танис щяхте да се изправите срещу лорда и щяхте да изгубите живота си, но не се получи, понеже откраднах гривната и не стана нищо. Искам да кажа, не умряхте.

— Без съмнение. — Кирза се претърколи на една страна и протегна едното си огромно кожено крило в задимения въздух. Изучи го внимателно. Беше продупчено и окървавено, но не и разкъсано. Той изучи и другото си крило по подобен начин, докато Тас го наблюдаваше очаровано.

— Мисля, че много би ми се искало да бъда дракон — въздъхна кендерът.

— Естествено. — Кирза бавно извъртя бронзовото си тяло така, че да успее да стъпи здраво върху ноктестите си лапи, като първо внимателно измъкна опашка изпод една рухнала стена. — Ние сме избраници на боговете. Продължителността на живота ни е толкова голяма, че в сравнение с нея тази на елфите прилича на запалена и догаряща свещ. Колкото до хората и кендерите, за нас вие сте просто падащи звезди. Дъхът ни е смъртоносен, а магията — толкова могъща, че само най-великите измежду магьосниците могат да й се противопоставят.

— Да, да — каза Тас, като се опитваше да овладее нетърпението си. — Сигурен ли си, че всичко по теб работи?

Кирза на свой ред потисна една усмивчица.

— Да, Тасълхоф Кракундел — отвърна мрачно той и разкърши криле, — всичко… ъъм… по мен работи, както се изрази. — Той разтърси глава. — Чувствам се малко изморен, но това е всичко. И така, след като спаси живота ми…

— Два пъти.

— Два пъти — поправи се послушно драконът, — съм длъжен да ти се отплатя. Какво мога да направя за теб?

— Отведи ме на летящата цитадела! — каза Тас, готов да се покатери на гърба на дракона. Внезапно усети как полита във въздуха, увиснал на яката на ризата си в една от огромните лапи на Кирза. — О, много благодаря. Макар че можех да се справя и сам…

С известно закъснение установи, че не се намира върху гърба на дракона. Вместо това откри, че се е оказал очи в очи с него.

— Предупреждавам те, че това би било изключително опасно, ако не и фатално, за теб — предупреди го строго бронзовият дракон. — Нека те отведа при соламнийските рицари в Кулата на Върховния свещенослужител…

— Вече съм бил там! — запротестира Тас. — Трябва да стигна до цитаделата! Нали разбираш, ъъ, сещаш ли се — Танис Полуелф! Нали го познаваш? Сега той е там горе и… ъъм… ме остави тук, за да събера едни страшно важни, ъм, сведения за него — довърши през глава. — Е, вече разполагам с тях и трябва да му ги отнеса.

— По-добре ги предай на мен — предложи Кирза. — Ще се погрижа да ги получи.

— Н-не, не, това… хм, хм… няма да свърши работа — заекна кендерът, докато мислеше усилено. — Работата е там… че… са на тайния език на кендерите! И… не могат да бъдат преведени на… ъъ… не могат да бъдат преведени на Общ. Ти нали… не говориш кендерски, Огнедъх?