Маргарет Уэйс - Изпитанието на близнаците

Той зачака.

Нищо не се случваше.

Въздъхна още по-раздразнено, хвърли едно око към небето и се опита да бъде търпелив.

Нищичко.

Кендерът изпухтя.

— Добре, от мен да мине, ще върна съдържанието на една кесия, а защо не и на две , само ми помогни да полетя малко с цитаделата. Точно така, това е истината. Поне част от нея. А и не можеш да отречеш, че винаги ти намирах шапката…

Ала въпреки великодушния жест, драконът така и не се появяваше.

Най-накрая Тас се отказа. Драконидите вече бяха отминали, така че се изправи иззад купчината боклук и отново се върна на улицата.

— Е — промърмори, — предполагам, че си бил доста зает, Физбан, а и…

В същия момент земята избяга изпод краката му, във въздуха полетяха натрошени камънаци, тухли и чакъл и се разнесе грохот, който едва не го оглуши, след което… настъпи тишина.

Кендерът се изправи, отърси полепналата мръсотия от гамашите си и се взря през стелещата се прах. За момент си помисли, че върху него се е стоварила още някоя сграда, както в Тарсис, ала секунда по-късно вече знаеше, че случаят съвсем не е такъв.

В средата на улицата лежеше един бронзов дракон. Беше паднал по гръб, покрит с кръв, крилата му бяха разперени върху няколко съседни къщи, а опашката очевидно бе успяла да събори няколко други. Очите му бяха затворени, по хълбоците му се виждаха дълбоки изгаряния и определено не дишаше.

— Това — каза раздразнено Тас, загледан към създанието, — не беше точно същото като онова, което имах предвид!

В същия момент обаче драконът се раздвижи. Едното му око се отвори и замаяно се фокусира върху кендера в опит да го разпознае.

— Огнедъх! — възкликна Тасълхоф и се изкатери по един от огромните му крака, за да го погледне в окото. — Точно теб търсех! Зле ли… зле ли си ранен?

Младият дракон явно тъкмо се канеше да отвърне нещо, когато неочаквано над тях прелетя тъмна сянка. Очите на Кирза мигом се разтвориха широко, той изръмжа тихо и немощно се опита да вдигне глава. Усилието се оказа твърде голямо. Кендерът огледа небето над тях и забеляза един черен дракон, който тъкмо се канеше да се спусне надолу и да довърши жертвата си.

— А, не! — измърмори Тас. — Това си е моят бронзов дракон! Физбан го прати за мен. Да видим… Как ли се побеждава в такава битка?

Историите за Хума веднага му дойдоха на ум, ала и бездруго не бяха от полза, тъй като не разполагаше нито с драконово копие, нито дори с най-обикновен меч. Той измъкна малкия си кинжал, огледа го с надежда, после поклати разколебано глава и го върна обратно в пояса си. Е, налагаше се да даде най-доброто от себе си.

— Огнедъх — нареди на дракона, докато се катереше по широкия, покрит с люспи корем на създанието. — Стой тихо и мирувай, става ли? Да, знам за всички тези глупости как искаш да умреш с чест, докато се сражаваш с врага. Навремето имах приятел, който беше соламнийски рицар. Но точно сега не можем да си позволим лукса да умираме с чест. Имам други двама приятели, които в момента са живи и здрави, но съвсем скоро може и да не бъдат, освен ако не ми помогнеш да стигна до тях навреме. Пък и вече ти спасих веднъж живота тази сутрин и макар още да не го знаеш от първа ръка, твърдя, че си ми задължен.

Тас така и не разбра дали Кирза го беше чул или просто изгуби съзнание, но така или иначе нямаше време за губене. Изправи се върху корема му и порови из кесиите си, за да открие нещо, което би му било от полза. Извади сребърната гривна на Танис.

— Кой би помислил, че се отнася към нея толкова небрежно — измърмори, докато я слагаше на китката си. — Сигурно я е изпуснал, когато се занимаваше с Карамон. Добре че я намерих и прибрах на безопасно място. А сега… — Той протегна ръка и посочи черния дракон, който се рееше над тях с отворена паст, готов да изплюе смъртоносна доза киселина върху жертвата си.

— Виж, драги! — извика срещу му. — Този драконов труп е мой! Аз си го намерих пръв. Е… хубаво де, той ме намери, но какво значение има? Едва не ме размаза по паважа. Така че марш оттук и не разваляй въздуха с ужасния си дъх!

Черният дракон озадачено размаха криле на едно място, втренчен към него. Беше женски дракон и често бе отстъпвал плячката си на дракониди и дори на гоблини, но никога — поне доколкото си спомняше със сигурност — не бе имал вземане-даване с кендер. Битката не бе пощадила дракона. Чувстваше се леко замаян от загубата на кръв и от един особено болезнен удар по носа, ала все пак нещо му подсказа, че работата не е чиста. Не успяваше дори да си спомни да е срещал зъл кендер. Не можеше да не признае, разбира се, че винаги има първи път. А и този все пак носеше гривна, без съмнение заредена със силна черна магия, чиято мощ ефективно блокираше всичките му заклинания.