Маргарет Уэйс - Изпитанието на близнаците

Карамон прочисти гърлото си от неудобство. В очите на Тас проблесна разбиране.

— О, не! — извика той. — Не!

— Съжалявам, Тас — промърмори приятелят му, докато пръстите му сръчно трансформираха с нищо неотличимия медальон в прекрасен, богато инкрустиран скиптър. — Но така или иначе ще си имаме достатъчно главоболия, докато влезем вътре. Битката няма да е лека…

— Трябва да ме вземеш със себе си, Карамон! — извика кендерът. — Идеята беше моя! Мога да се бия. — Той порови в пояса си и измъкна малкия нож. — Спасих ти живота! Спасих живота и на Танис!

Видял, че Карамон е взел окончателно решение и не смята да го обсъждат повече, Тас насочи вниманието си към полуелфа и се хвърли умолително към него:

— Вземете ме с вас! Може пък устройството да проработи и за тримата. Или по-скоро за двама души и един кендер. Аз съм мъничък. Сигурно дори няма да ме забележи. Моля те!

— Не, Тас — отсече твърдо Танис. Той се освободи от ръцете на кендера и отиде при Карамон. После вдигна пръст и го прониза с предупредителен поглед, който не оставяше никакво съмнение. — И този път говоря сериозно!

Тас остана загледан в тях с толкова безутешно изражение, че сърцето на Карамон трепна от лошо предчувствие.

— Слушай — каза той и коленичи до полуобезумелия от мъка кендер. — Видя какво ни чака, ако се провалим! Нуждая се от Танис. Нуждая се от силата на меча му, от опита му. Разбираш това, нали?

Тас опита да се усмихне, ала вместо това долната му устна затрепери.

— Да, Карамон, разбирам. Съжалявам.

— А и идеята наистина е твоя — успокои го сериозно войнът и се изправи.

Макар последната мисъл да поуспокои кендера, в никакъв случай не можеше да се каже същото за полуелфа.

— По някакъв начин — промърмори той — тъкмо това ме тревожи най-много. — А и лицето на Тас не вещаеше нищо добро. — Обещай ми — каза възможно най-строго, докато Карамон се връщаше и заемаше мястото си до него, — че ще си намериш някое безопасно местенце и ще стоиш там , вместо да се забъркваш в още неприятности! Обещаваш ли?

Лицето на Тас бе образец за вътрешно раздвоение… той прехапа устни, веждите му се сключиха и той тръсна опашка. Сетне изведнъж разшири очи. Усмихна се:

— Разбира се, че обещавам, Танис — произнесе толкова невинно, че полуелфът изпъшка.

Ала точно в този момент не можеше да направи нищо повече. Карамон вече произнасяше магическия напев и манипулираше устройството. Последното, което видя Танис, преди да се стопи в магическата мъгла на заклинанието, беше един щастлив кендер, който се почесваше и им махаше за довиждане.

— Огнедъх! — каза си Тас, веднага щом приятелите му изчезнаха.

Кендерът се обърна и затича по улицата към южната част на града, където битката очевидно беше най-ожесточена.

— Именно — промърмори си той. — Драконите без съмнение са точно там.

Чак тогава се сети, че в плана му има един съвсем малък недостатък.

— Триста опашати джуджета! — каза ядно, като спря и се загледа към небето, където драконите се зъбеха и си нанасяха удари с нокти, хапеха се и яростно издишваха пламъци един срещу друг. — Как да го намеря в тази блъсканица?

Той си пое раздразнено дъх и почти незабавно се задави и закашля. Огледа се и установи, че въздухът наоколо очевидно е доста задимен, а небето, преди сиво в зората под облачната покривка, сега грееше в зловещи отблясъци.

Палантас гореше.

— В никакъв случай не е безопасно местенце този град — измърмори. — Танис каза точно това: намери си безопасно местенце. А най-безопасното място, за което се сещам сега, е да бъда с Карамон и Танис вместо в този подпален, плячкосван и разграбван град. Пък и сигурно вече са успели да се забъркат в някоя голяма неприятност, която чака само мен. — Той се умисли дълбоко. — Сетих се! — каза внезапно. — Ще се помоля на Физбан! Няколко пъти свърши работа… е, добре де, мисля , че свърши работа. Така или иначе, няма да навреди.

Забелязал приближаването на двама дракониди, Тас се шмугна в една странична уличка, скри се зад голяма купчина смет и вдигна очи към небето:

— Физбан — каза сериозно. — Стана тя каквато стана! Ако този път не се измъкнем здрави и читави, най-добре да хвърлим парите в кладенеца, да нарамим пилетата и да си потърсим друг дом, както обичаше да казва майка ми. И макар че не съм особено сигурен какво имаше предвид, ми звучи доста добре. Трябва да бъда с Танис и Карамон. Знаеш , че няма да се справят без мен. Но за да успея, се нуждая от дракон. Нали? Не искам много. А можех да го направя. Като например, да прескочим глупостите с драконите и да ме качиш направо горе. Но подхождам скромно. Само един дракон. Това е.