Маргарет Уэйс - Изпитанието на близнаците

— Приятелю! — произнесе полуелфът, ала не успя да каже нищо повече, сам задавен от напиращите сълзи.

— Добре ли си, Карамон? — питаше Тас, докато се суетеше около него.

Войнът пое дълбоко дъх.

— Да — каза и скри лице в ръцете си. — Да, предполагам.

— Това беше най-храбрата постъпка, която съм виждал да извършва човек — заяви сериозно Танис и се втренчи изпитателно в приятеля си. — Най-храбрата… но и най-глупавата.

Лицето на Карамон пламна.

— Да — каза той. — Е, нали ме познаваш.

— Поне така смятах. — Танис потърка брадата си. Очите му бързо огледаха великолепното телосложение на едрия войн, загорялата кожа, изражението му на твърда, непоколебима решителност. — Проклет да съм, Карамон! Само преди месец припадаше мъртвопиян в краката ми! Шкембето ти се влачеше по пода! А сега…

— Преживях години — обясни приятелят му, като се изправяше на крака с помощта на кендера. — Това е всичко, което мога да ти кажа. Но какво се случи? Как успях да изляза от това ужасно място? — Той се озърна към дърветата сенки в дъното на улицата и неудържимо потрепери от зловещия спомен.

— Аз те открих — каза Танис, като също се изправяше. — Те… Тези неща те теглеха надолу. Съвсем малко оставаше да намериш вечния си, но доста неспокоен сън, приятелю.

— Как успя да влезеш?

— С помощта на това — отвърна усмихнато Танис и му показа една сребърна гривна.

— Позволила ти е да пристъпиш в Дъбравата? Тогава можем да…

— Не, Карамон — поклати глава Танис, като прибра гривната обратно в пояса си и хвърли поглед към Тас, който ги наблюдаваше с изключително невинно изражение. — Магията й едва успя да ме доведе до ръба на това нечестиво място. Имам чувството, че силата й е намаляла…

Нетърпението на Карамон поувехна.

— Опитах и магическото устройство — отрони той към кендера. — То също не проработи. Не че очаквах да стане нещо. В края на краищата, не успя да ни преведе през Гората Уейрит. Но трябваше да опитам. Дори… дори не успях да го трансформирам! Едва не се разпадна на съставните си части, така че предпочетох да го оставя на мира. — Замълча за миг, сетне, с глас, в който ясно се долавяше напиращото отчаяние, избухна отново: — Трябва да се добера до Кулата, Танис! — Ръцете му се свиха в юмруци. — Не мога да ти обясня защо, но те уверявам, че видяхме бъдещето. Трябва да прекрача през Портала и да спра Рейстлин. Аз съм единственият, който може да промени нещо!

Полуелфът стреснато положи ръка върху рамото му, за да го накара да се успокои.

— Същото ми разказа и Тас… поне в общи линии. Но Даламар вече е в Кулата, Карамон… и… как, в името на всички богове, смяташ да влезеш в Портала?

— Не можеш да разбереш — отговори приятелят му с толкова сериозно изражение, че Танис премигна изненадано, — а и нямаме време за обяснения. Налага се да ми повярваш. Трябва да вляза в тази Кула!

— Прав си — съгласи се полуелфът, след като известно време се взира озадачено в него. — Не те разбирам. Но ще ти помогна, стига да мога и стига изобщо да е постижимо.

Карамон въздъхна тежко. Главата му се отпусна между раменете.

— Благодаря ти, приятелю — каза простичко. — Твърде дълго вървях сам по този път. Ако не беше Тас…

Той погледна кендера, ала малкото човече не го слушаше. Погледът му бе насочен с живо внимание към летящата цитадела, все така надвиснала над градските стени. Битката продължаваше, както във въздуха около нея, така и на земята долу, ако можеше да се съди по гъстите стълбове дим, които се издигаха от южните части на града, виковете и писъците, трясъка на оръжие и тропота на коне.

— Бас държа, че с нещо такова човек лесно ще стигне до Кулата — заяви Тас с неотслабващ интерес. — Бум! Право над Дъбравата. Пък и по природа магията й е зла, както на гората, а и е доста големичка — цитаделата, не Дъбравата. Сигурно се иска доста магия, за да я спреш и…

— Тас!

Кендерът се обърна, за да установи, че двамата приятели просто стоят и го наблюдават втрещено.

— Какво! — извика разтревожено кендерът. — Не бях аз! Вината не е моя…

— Само ако можехме да се качим там горе — промърмори полуелфът и обърна очи към цитаделата.

— Магическото устройство! — възкликна развълнувано Карамон. Ръката му порови из вътрешния джоб на ризата, която носеше под бронята си. — То, то ще ни отведе там!

— Къде? — внезапно Тас почувства, че нещо е на път да се случи. — Ще ни отведе… — той проследи погледа на Танис — там? Там! На летящата цитадела! Ама това е страхотно! Готов съм. Да тръгваме! — Кендерът нетърпеливо загледа магическото устройство в ръцете на едрия войн. — Само че това чудо действа само с двама души. Как ще вземем Танис?