Маргарет Уэйс - Изпитанието на близнаците

— Благодарен съм ви — кимна Танис, като огледа всеки един от младите мъже с натежало сърце. Знаеше, че вероятно много от тях нямаше да доживеят края на битката. Знаеше, че и той… Разтърси гневно глава. Трябваше само да произнесе името на дракона си. Вече се канеше да го направи, когато откъм задните редици на рицарите се разнесе глъчка.

— Ох! Веднага се махай от крака ми, голямо, непохватно…

Изцвили кон. Танис чу как някой от рицарите изруга, а после отново същия писклив гласец, който отговаряше невинно:

— Не съм виновен аз. Конят ти стъпи върху мен! Флинт беше напълно прав за тези глупави животни…

Другите коне, нервни от приближаващата битка и държани изкъсо от напрегнатите си ездачи, бяха наострили уши и пръхтяха с разширени ноздри. Един от тях затанцува извън строя, принуждавайки рицаря да увисне за юздите.

— Я се стегнете! — извика строго Танис. — Какво става там…

— Ако обичате. Разкарай се. Какво? Тази кама е ваша? Моите уважения, сигурно сте я изпуснали…

Отвъд портата се разнесе гласът на неумрелия рицар:

— Тогава откупете я на цената на живота си!

А откъм редиците пред него се разнесе друг:

— Танис, това съм аз, Тасълхоф!

Сърцето на полуелфа се вледени. В този момент му бе трудно да прецени чий от двата гласа го е смразил повече.

Ала нямаше време да се чуди. Той погледна през рамо и видя как портите се превърнаха в лед, който се разсипа на хиляди парченца…

— Танис! — нещо се бе закачило за ръката му. — О, Танис! — Тас го разтърси. — Танис! Трябва бързо да дойдеш с мен, за да спасим Карамон! Тръгнал е към Дъбравата Шойкан!

„Карамон? Карамон е мъртъв! — беше първата мисъл на полуелфа. — Но тогава и кендерът е мъртъв. Какво става тук? Нима съм се побъркал от страх?“

Някой извика предупредително. Танис замаяно се огледа и забеляза, че лицата на рицарите са мъртвешки бледи. Значи лорд Сот влизаше през портите.

— На конете! — изкрещя подивяло, докато се опитваше да отърси упорито вкопчилия се в него кендер. — Тас! Не му е сега времето… Махни се от пътя ми, проклет да си!

— Карамон ще умре! — изплака кендерът. — Трябва да го спасиш, Танис!

— Карамон… та той е… вече мъртъв! — изръмжа Полуелф.

Кирза се стовари близо до него и нададе бойния си писък. Добрите и лошите дракони мигом се хвърлиха един срещу друг с оголени нокти. Битката се разрази безмилостно и светкавично. Въздухът бе изпълнен с мълнии и остър мирис на смърт. Откъм летящата цитадела засвириха рогове. Драконидите ликуващо закрещяха и започнаха да падат безредно от прозорците, разтваряйки кожените си криле, за да убият скоростта си.

Лорд Сот препускаше като лавина от ужас и смърт, безплътна и отблъскваща.

Колкото и да опитваше, Танис не успяваше да се отърси от кендера. Най-накрая, като изруга под нос, той улови ритащия Тас през кръста и го вдигна. Гневът буквално го задавяше. Запрати го към една странична уличка.

— Не мърдай оттам! — изрева побесняло.

— Танис! — извика умолително приятелят му. — Не бива да ходиш там! Ще умреш, заклевам се във всичко най-свято, че ще намериш смъртта си!

Полуелфът му хвърли един последен, изпълнен с ярост поглед и се втурна напред.

— Огнедъх! — извиси глас той. Драконът се отблъсна с мощните си крака и се приземи върху паважа непосредствено до него.

— Танис! — изпищя кендерът. — Не можеш да се изправиш срещу лорд Сот без гривната!

Гривната! Танис сведе очи към китката си. Гривната беше изчезнала! Полуелфът моментално се извърна и се хвърли към кендера. Ала беше твърде късно. Тасълхоф търти да бяга надолу по улицата, сякаш от това зависеше животът му. (Което, след като прецени през рамо изражението по лицето на приятеля си, не беше много далече от истината.)

— Танис! — извика сър Маркам.

Полуелфът се обърна. Лорд Сот се възправяше върху кошмарния си кон сред рухналите порти на град Палантас. Пламтящите му очи срещнаха тези на Танис и застинаха непомръдващо. Дори от толкова далече усети как страхът обгърна душата му като надгробен покров от мълчалив ужас.

Какво можеше да стори? Гривната вече не беше в него. Без нея нямаше никакъв шанс. Абсолютно никакъв!

„Слава на боговете! — помисли си в същата секунда той. — Слава на боговете, че не съм рицар и не съм обвързан със свещено задължение да се изправя срещу злото или да изгубя живота си с чест!“

— Бягайте! — заповяда през изтръпналите си устни. — Не можете да направите нищо! Помнете клетвата, която дадохте! Отстъпвайте! Запазете живота си за битката срещу живите…