Маргарет Уэйс - Изпитанието на близнаците

Приятелят му се загледа към Кулата на Върховното чародейство. Приличаше на черна празнина, отсъствие сред надвисналите буреносни облаци. На върха на Кулата, там, където се намираше лабораторията — и където трябваше да е Порталът — горяха ярки светлини.

Тас проследи погледа му. Втренчи се в скупчените край Кулата облаци и зловещите мълнии, които проблясваха край нея, сякаш боговете си играеха с голяма, тромава буболечка. Припомни си последния път, когато бе имал вземане-даване с Дъбравата Шойкан…

— О, Карамон! — извика и улови ръката на едрия войн. — Карамон, недей… чакай…

— Сбогом, Тас — повтори твърдо Карамон и отскубна кендера от ръката си. — Трябва. Знаеш какво ще се случи, ако не го направя. Ти също знаеш какво да правиш. А сега побързай. Цитаделата вероятно вече е над портите.

— Но, Карамон… — изплака приятелят му.

— Тас, налага се да го направиш! — изкрещя гневно войнът. Гласът му отекна надолу из празната улица. — Нима ще оставиш Танис да умре, без да се опиташ да му помогнеш?

Кендерът се сви като попарен. Никога досега не беше виждал Карамон ядосан, поне не и на него. И никога до този момент, през всички приключения, които бяха имали заедно, Карамон не си бе позволявал да му крещи.

— Не — каза примирено. — Просто… Не съм сигурен какво мога да сторя…

— Ще измислиш нещо — измърмори Карамон и се намръщи. — Винаги успяваш. — Той се обърна и решително започна да се отдалечава. Тас се взираше неутешимо след него.

— С-сбогом, Карамон — извика кендерът след приятеля си. — Н-няма да те разочаровам.

Войнът се извърна. Когато проговори, тонът му бе странен, сякаш не можеше да си поеме дъх:

— Няма, Тас, каквото и да стане.

Карамон помаха и закрачи надолу по улицата.

В далечината се виждаха сенките на Дъбравата Шойкан, сенки, които ничия светлина не можеше да разпръсне, сенки, сред които се спотайваха Пазителите на Кулата.

Тас остана загледан след приятеля си в продължение на няколко минути, додето не го изгуби сред тъмнината. Всъщност толкова много се надяваше, че Карамон ще се обърне и ще извика: „Чакай, Тас! Ще дойда с теб, за да спасим Танис!“

Ала едрият войн не бе сторил нищо такова.

— Той остави тази работа на мен — въздъхна кендерът. — И ми изкрещя!

Тас изсумтя тихичко и на свой ред тръгна с тежки стъпки в противоположната посока към градската порта. Нямаше абсолютно никаква идея как може да спаси Танис от ръката на неумрял рицар, а и като се замислеше, никак не можеше да проумее как е възможно Карамон да му повери толкова отговорна задача.

— И все пак спасих живота на Карамон — измърмори. — Може би ще осъзнае, че…

Внезапно кендерът се закова като вкаменен в средата на улицата.

— Ами че Карамон се отърва от мен! — възнегодува той. — Тасълхоф Кракундел, наистина имаш кратуна вместо глава! Та той се отърва от мен! Отива там, за да умре! Това, че ме изпрати да спасявам Танис, беше само извинение! — Огледа се безутешно и в двете посоки на улицата. — А сега какво? — произнесе съвсем тихо.

Направи крачка след Карамон. В този момент обаче тръбите отново се обадиха, този път още по-настойчиво. Над острия звук се извисяваше нечий глас, който даваше гръмогласни нареждания — гласът на Танис.

— Само че, ако последвам Карамон, Танис ще умре! — Тас спря. Обърна се и направи една крачка по посока на гласа. Отново се закова и завъртя опашката около пръста си в напрегната нерешителност. Никога до този момент не се бе чувствал толкова раздвоен.

— И двамата имат нужда от мен! — изплака в агония. — Как бих могъл да избирам?

И после:

— Знам как! — Мъничкото му лице се проясни. — Точно така!

Въздъхна от облекчение, завъртя се на пети и продължи към портата, този път на бегом.

— Ще спася Танис — каза задъхано, свивайки за по-напряко по една странична уличка, — а после просто ще се върна и ще помогна на Карамон. Танис дори може да ми е от полза.

Докато тичаше през глава, без да обръща внимание на разбягващите се в паника котки и кучета по пътя си, Тас се намръщи раздразнено:

— Чудя се колко ли ще станат героите, които съм спасявал досега? — промърмори и подсмръкна печално. — Честно казано, вече започна да ми идва да гуша от всички тях.

Летящата цитадела се появи в небето над Палантас точно по времето, когато тръбите свиреха за смяна на стражата. Високите, ронещи се заострени върхове на кулите й, извисените каменни стени, осветените прозорци, претъпкани с кряскащи дракониди — всичко това изведнъж се превърна в неоспорим факт, докато цитаделата се спускаше, понесена върху пелена от кълбящи се магически облаци.