Маргарет Уэйс - Изпитанието на близнаците

В същия момент точно пред него се приземи един драконид. Гущероподобното му лице бе изкривено от неутолима жажда за кръв. В последната секунда си припомни, че противните същества не бива да се пронизват. В смъртта си драконидите се превръщаха в камък, сключвайки в себе си оръжието на нападателя. Вместо това Танис го удари през лицето с дръжката на меча, ритна го в стомаха и скочи през него, когато врагът му се търколи на земята.

Зад себе си чуваше ужасено цвилене на коне и тропот на копита. Можеше само да се надява, че рицарите са се подчинили на сетната му заповед, но точно сега нямаше време да се уверява лично. Все още имаха някакъв шанс. Ако успееше да настигне Тас и му отнеме гривната…

— Кендерът! — нареди на дракона и посочи към бързоногата фигурка, която се отдалечаваше надолу по улицата.

Кирза схвана на секундата и мигом се устреми с разперени нокти, помитайки камък и тухли по пътя си.

Танис се затича подире му, без да се оглежда — нямаше смисъл. По агонизиращите писъци и викове, които вече се разнасяха, можеше да си представи съвсем ясно какво става.

Утринта настъпваше колебливо, а смъртта крачеше из улиците на Палантас. Предвождана от лорд Сот, призрачната армия нахлу през рухналите порти, помитайки всичко, което стоеше на пътя й.

Когато Танис най-сетне се добра до дракона, Кирза вече държеше Тас в зъбите си. Уловил кендера за дъното на сините панталони, той го разтърсваше като освирепяло куче. Кесиите на малкото човече се разтвориха, а във въздуха наоколо полетя цяла колекция от украшения, лъжици, пръстени за салфетки, както и доста добре запазено парче сирене, което се изтърколи на паважа. Сребърната гривна не се виждаше никъде.

— Къде е, Тас? — настоя гневно Полуелф, като се протегна и сам разтърси приятеля си.

— Н-никога… н-н-ня-ма… д-да я-я нн-намер-р-р-иш — отвърна кендерът през тракащите си зъби.

— Остави го долу — нареди Танис на дракона. — Наблюдавай улицата.

Летящата цитадела беше спряла пред стените на града, докато магьосниците и мрачните й свещенослужители се отбраняваха срещу атаките на сребърните и бронзовите дракони. Беше изключително трудно да се различи каквото и да е сред проблясващите мълнии и нарастващия дим, ала полуелфът бе сигурен, че е видял как от бойниците на цитаделата се откъсва един син дракон. Китиара, помисли си той. Сега и бездруго нямаше време да се тревожи за нея.

Кирза пусна Тас така, че да падне върху главата си, разпери криле и се обърна към южната част на града, където нападателите вече се групираха и настъпваха срещу защитниците на града, които храбро се изправяха срещу тях.

Танис се приближи и се втренчи обвинително в дребничкия крадец. Кендерът се изправи и отвърна предизвикателно на погледа му.

— Тасълхоф — започна Полуелф с глас, в който трепереше едва сдържан гняв, — този път стигна твърде далече. Лудориите ти могат да костват живота на стотици невинни хора. Дай ми гривната и знай, че от този момент нататък с приятелството ни е свършено!

Очакваше някаква опашата лъжа, хленчещо извинение. Вместо това Танис изненадано видя как кендерът се изпъна твърдо и с побледняло лице. Устните му трепереха, ала в поведението му се долавяше някакво тихо достойнство.

— Мъчно е за обясняване, Танис, а и нямаме време. Битката ти с лорд Сот едва ли щеше да има някакво значение. — Той го погледна сериозно. — Повярвай ми, говоря самата истина. Никакво значение. Всички хора, които сега ще умрат, и бездруго щяха да умрат, но по-лошото е, че и ти щеше да умреш, а още по-неприятното е, че целият свят щеше да пострада. Само че ти не умря, така че може би все още имаме мъничък шанс. А сега — заяви твърдо Тас, като приглаждаше дрехите си и подреждаше кесиите си отново по местата им, — трябва да спасим Карамон.

Танис гледаше кендера неподвижно. После уморено посегна към главата си и свали сгорещения стоманен шлем. Нямаше никаква представа какво става тук.

— Е, добре, Тас — каза изтощено. — Разкажи ми за Карамон. Значи е жив? Къде е сега?

Лицето на кендера се изкриви от тревога.

— Точно там е работата, Танис. Може би вече не е жив. Или поне няма да бъде още дълго. Ще се опита да влезе в Дъбравата Шойкан!

— В Дъбравата! — Полуелфът го изгледа ужасено. — Невъзможно!

— Зная. — Тас нервно подръпна вързаната си на опашка коса. — Но той беше твърдо решен да се добере до Кулата на Върховното чародейство, за да спре Рейстлин…

— Разбирам — промърмори Танис и запрати шлема си надолу по улицата. — Или поне започвам да разбирам. Да тръгваме. В коя посока е?