Маргарет Уэйс - Изпитанието на близнаците

— Скръсти ръце, но не издаде тайна! — заяви блатното джудже и сложи ръце на невероятно омазнените гърди.

Някъде горе се чу страховит трясък и възбудени подвиквания на дракониди.

— Ъм, Раунс? — измърмори Танис и с доверен вид приклекна до джуджето. — Какво точно не бива да ни издаваш?

Раунс му хвърли лукав поглед.

— Аз не бива издава, че Стол на Въздушен капитан намира на върха на средна кула. Това аз не бива издава! — намръщи се упорито той и издигна мъничко, свито юмруче: — И ти мен не може накара!

Когато достигнаха началото на коридора, който не водеше към Стола на Въздушния капитан (според самия Раунс, който по целия път ги бе водил, казвайки „Това не врата, която води до стълбище, което води до тайно място“), пристъпиха внимателно, след като по взаимно споразумение решиха, че наоколо е станало прекалено тихо. Оказаха се прави. На половината път надолу по коридора се отвори една врата и към тях се втурнаха поне двайсет дракониди, следвани от нечестивия магьосник.

— Стойте зад мен! — нареди Танис и измъкна меча си. — Все още имам гривната… — Спомняйки си, че Тас през цялото време е бил с него, добави: — Струва ми се — и бързо погледна към ръката си. Гривната беше там.

— Танис — каза Карамон, който също извади меча си и бавно започна да отстъпва. Драконидите очакваха заповеди от магьосника и за момент се бяха поколебали. — Нямаме време! Знам го! Просто го чувствам! Трябва да стигна Кулата на Върховното чародейство! Някой трябва да се качи там горе и да подкара това чудо!

— Сам човек не може да задържи всички наведнъж! — възрази полуелфът. — Така че май в крайна сметка оставаме без Въздушен капитан… — думите замръзнаха на устните му. Той се втренчи недоверчиво в Карамон: — Не говориш сериозно.

— Нямаме избор — отвърна едрият войн. Във въздуха вече се носеше грозният напев на поредното заклинание. Той погледна Тасълхоф.

— Не — започна Танис. — Абсолютно съм против…

— Няма друг начин! — настоя Карамон.

Полуелфът въздъхна и поклати глава.

Кендерът ги наблюдаваше неразбиращо. Той мигна няколко пъти. И изведнъж разбра.

— О, Карамон! — Той събра възхитено ръце и едва успя да не се прободе с кинжала. — О, Танис! Но това е чудесно! Ще ви накарам да се гордеете с мен! Ще ви отведа до Кулата! Няма да съжалявате, обещавам. Раунс, нуждая се от помощта ти.

Той спипа джуджето за ръката и вихрено го повлече към едно спираловидно стълбище, което Раунс продължаваше да сочи и упорито настояваше:

— Това стълбище няма отведе теб до тайно място!

Създаден лично от лорд Ариакас, бивш главнокомандващ на войските на Мрачната Царица по време на Войната на Копието, Столът на Въздушния капитан отдавна бе признат за едно от най-невероятните постижения в историята на изобретенията, колкото и извратена да бе логиката на неговия създател.

Столът беше разположен в помещение, специално построено за него на самия връх на цитаделата. Първо капитанът трябваше да изкачи неголямо спираловидно стълбище, водещо до желязна стълба, стигаща до люк в тавана. След като преодолееше люка, капитанът се озоваваше в малка кръгла стая, лишена от каквито и да е прозорци. В нейния център се издигаше подиум. А на подиума, на около три стъпки един от друг, бяха инсталирани два пиедестала.

При вида им Тас — влачейки Раунс заедно със себе си — едва не изхълца от удивление. Изработени от сребро, високи около четири стъпки всеки, пиедесталите бяха най-красивото нещо, което някога бе виждал. По повърхността им бяха гравирани причудливи форми и свещени магически символи. Всяка отделна линия бе изработена изключително прецизно и запълнена със злато, което проблясваше тайнствено под светлината на факлите в коридора, по който идваха. А върху всеки от пиедесталите бе поставена по една голяма сфера, направена от блестящ черен кристал.

— Ти не качва на подиум — предупреди го строго джуджето.

— Раунс — каза кендерът, докато се качваше на подиума, който бе висок почти три стъпки. — Знаеш ли как мога да накарам това нещо да проработи?

— Не — отговори джуджето и скръсти ръце на гърдите си. Втренчи се предизвикателно в Тас. — Мен никога не бил много тук. Мен никога изпълнявал поръчки на голям шеф магьосник. Мен никога не пускали в тази стая и не казвали върши едно или друго. Мен никога не наблюдавал голям шеф магьосник управлявал да лети много, много пъти.

— Голям шеф магьосник? — намръщи се Тас. Той се озърна крадешком към сенките в малкото помещение. — Но къде е той?