Маргарет Уэйс - Изпитанието на близнаците

— Той не там долу — обясни изключително упорито джуджето. — Той не подготвя се направи твои приятели на хиляди мънички парченца.

— А, този голям шеф магьосник — каза с облекчение кендерът. После се замисли. — Но… ако той не е тук… кой тогава кара цитаделата да лети?

— Ние не лети — завъртя очи Раунс. — Ние стои на едно място. Глупав свещеник, това ти.

— Разбирам — промърмори още по-замислено Тас. — Когато цитаделата стои на място, голям шеф магьосник може да ходи насам-натам и да върши големи шефски работи. — Той се огледа внимателно. — Хм, хм — произнесе високо, като изучаваше подиума. — И какво, казваш, не бива да правя?

— Аз никога не каже. Ти не бива стъпваш на два черни кръга върху платформа.

— Разбирам — съгласи се Тас, докато стъпваше върху двата черни кръга, изобразени на подиума между пиедесталите. Изглеждаха направени от същия тъмен кристал, както и кълбата. Откъм коридора се чу поредната експлозия и викове на ядосани дракониди. Очевидно гривната на Танис продължаваше да ги защитава срещу заклинанията на магьосника.

— А сега — продължи Раунс — не бива поглеждаш към кръг в таван над глава.

Тас вдигна очи и възкликна в страхопочитание. Точно над него се бе появил кръг горе-долу с големината на платформата, който започваше да сияе със зловеща синьо-бяла светлина.

— Много добре — заяви кендерът развълнувано. — Какво още не бива да правя?

— Ти не слага ръце върху черни кристални топки и не казва на топки в коя посока движим — отвърна Раунс и заподсмърча. — Ха. Ти никога не сетиш сам за голяма магия като тази!

— Танис — извика Тас към дупката в пода, — в коя посока се намира Кулата на Върховното чародейство?

В продължение на няколко секунди се чуваше само дрънкане на оръжие и от време на време по някой писък. Сетне сякаш от по-близо, докато двамата с Карамон постепенно отстъпваха нагоре по коридора, се разнесе гласът на полуелфа:

— Северозапад! Почти право на северозапад!

— Точно! — Кендерът се разположи здраво с двата си крака върху черните кръгове, пое разтреперано дъх, протегна ръце, за да ги сложи върху кристалните кълба…

— Хиляда и една бездни! — продума смутено и се втренчи нагоре. — Прекалено съм нисък!

Погледна Раунс и му посочи устройството:

— Предполагам, не е задължително и двете ти ръце да бъдат върху кълбата по едно и също време?

Имаше неприятното усещане, че вече знае отговора. Въпросът така или иначе бе хвърлил Раунс в такова объркване, че джуджето успяваше само да го зяпа безпомощно и да се опитва да затвори уста.

Тас го изгледа заплашително, просто защото трябваше да излее яда си върху нещо, след което реши да пробва да достигне кълбата със скок. Успя, ала веднага щом краката му напуснаха черните кристални кръгове, синьо-бялата светлина помръкна.

— А сега какво? — изстена отчаяно. — Карамон или Танис биха могли да се справят без проблеми, но от звуците, които долитат отдолу, може да се заключи, че поне още известно време ще бъдат заети. Как да постъпя? Аз… Раунс! — каза внезапно. — Ела тук!

Очите на джуджето се присвиха подозрително.

— Мен не позволено — заяви и полекичка започна да отстъпва от подиума.

— Чакай! Раунс! Не си отивай! — извика Тас. — Виж, трябва да ми помогнеш! Можем да подкараме това чудо заедно!

— Мен! — задъха се джуджето. Той се облещи. — Мен, лети като голям шеф магьосник?

— Да, Раунс, просто ела тук горе, качи се на раменете ми и…

Лицето на джуджето изразяваше космическо удивление.

— Мен — възкликна още веднъж то, този път в състояние, близко до екстаз, — лети като голям шеф магьосник!

— Да, Раунс, точно така — кимна търпеливо кендерът. — А сега, би ли побързал, преди голям шеф магьосник да дойде и да ни спипа?

— Аз побърза — отговори решително джуджето, изпълзя върху подиума, а оттам и върху раменете на Тас. — Аз побърза, да, винаги искал полети…

— Ето, държа те за глезените. А сега, ох! Пусни ми косата! Дърпаш я! Няма да те изпусна. Не, не, изправи се. Изправи се, Раунс. Изправи се изключително бавничко. Всичко е наред. Нали виждаш, държа те за глезените. Няма да те пусна. Не! Не! Опитай се да запазиш рав…

Кендерът и блатното джудже рухнаха в обща купчина.

— Тас! — долетя предупредителният вик на Карамон по стълбата.

— Само минутка! Почти успях! — извика кендерът, докато изправяше Раунс на крака и здравата го разтърсваше: — А сега, пази равновесие! Пази равновесие!

— Пази равновесие, пази равновесие — замърмори джуджето през тракащите си зъби.