Вероника Рот - Подменена орис

Той въздъхна тежко и се отпусна на земята. Още един провал.

На гърдите му, точно над сърцето, Сайра сложи ръката си, онази с белезите, която едновременно казваше толкова много и толкова малко за нея.

— Аз не съжалявам.

— Ех… — Той покри ръката ѝ със своята. — А аз не съжалявам, че си направила резка за загубата на Ризек, макар че го ненавиждах.

Ъгълчетата на устата ѝ се извиха нагоре. Акос с почуда установи, че тя беше отчупила едно парченце от вината му, и се питаше дали и той по свой си начин не беше сторил същото за нея. И двамата бяха хора, които носеха със себе си всеки отломък от всичко, което им се бе случило, но може би щяха да могат да си помогнат взаимно и парче по парче да сложат нещата в ред.

Хубаво му беше да се чувства така. След като Айджа вече го нямаше, не му оставаше друго, освен да посрещне ориста си, а тя и Сайра бяха неразривно свързани. Той щеше да загине за семейство Ноавек, а тя беше последната от тях. Беше щастлива неизбежност, фатална и поразителна.

Под въздействието на силен порив Акос се обърна и я целуна. Тя пъхна пръстите си в една от гайките на колана му и силно го придърпа към себе си, както по-рано, когато ги прекъснаха. Но сега вратата беше затворена и Тека спеше дълбоко в някоя друга част на кораба.

Бяха сами. Най-накрая.

Корабната миризма на химическите препарати с аромат на цветя беше заменена от мириса на билковия ѝ шампоан, с който се беше къпала в банята, на пот и листа от сендес. Той погали шията ѝ със захабените си от отварите пръсти, мина през леката извивка на ключицата ѝ.

Тя го блъсна по гръб, възседна го и за миг затисна хълбоците му в земята, за да измъкне ризата му от колана. Ръцете ѝ бяха така топли, че той се задъха. Докосваха меката еластична плът на кръста му, стегнатите мускули над ребрата му. Разкопча ризата му догоре.

Беше мислил за това, когато ѝ помогна да се съблече преди ваната в тайната квартира на ренегатите, беше мислил какво ли ще бъде да се съблекат, когато са здрави и не се борят за живота си. Беше си представял луда страст, но тя не бързаше, галеше с пръсти издутините на ребрата му, сухожилията от вътрешната страна на китките му, докато разкопчаваше копчетата на ръкавите.

Когато понечи на свой ред да я помилва, тя го отблъсна. Изглежда, не желаеше това, а той беше щастлив да задоволи всичките ѝ желания. Все пак тя беше момичето, което не можеше да докосва хората. Едно пламъче лумна в душата му, когато си помисли, че той беше единственият, когото беше докосвала. Не беше възбуда, а нещо по-деликатно. По-нежно.

Беше само негова и ориста казваше, че щеше да му е последната.

Сайра се отдръпна да го погледне и той подръпна края на ризата ѝ.

— Може ли?

Тя кимна.

Започна да разкопчава ризата от врата надолу и ненадейно усети нерешителност. Надигна се, колкото да целуне кожата, която изит по изит разголваше. Мека кожа за тъй силно момиче, мека кожа върху здрави мускули, кости и желязна воля.

Спусна я назад, надвеси се над нея, оставяйки толкова разстояние помежду им, колкото да усеща топлината на тялото ѝ, без да я докосва. Свали ризата от раменете ѝ и пак я целуна по корема. Копчетата бяха свършили.

Допря нос във вътрешната страна на бедрото ѝ и погледна нагоре към нея.

— Да продължавам ли?

— Да — рече тя с дрезгав глас.

Ръцете му обгърнаха колана на кръста ѝ и той остави диря от разтворените си устни върху кожата.

Корабът на Съвета е с размерите на малка планета — широк и кръгъл като ховър, но толкова голям, че направо си е страховит. Гледам го през прозорците на патрулния кораб от стъкло и гладък бял метал, който прибра аварийната ни капсула.

— Досега не си ли го виждала? — пита ме Исае.

— Само на снимки.

Прозрачните му стъклени панели отразяват потока там, където гори в розово, и празнотата — където не гори. Малки червени лампички по обшивката му премигват като вдишвания и издишвания. Движението му около слънцето е така слабо, че изглежда неподвижен.

— На снимките е различен. Не е толкова величествен.

— Прекарах три сезона тук като дете. — Юмрукът на Исае се плъзга по стъклото. — Учех се как да се държа благоприлично. Говорех с онзи диалект от периферията, а на тях това не им харесваше.

Усмихвам се.

— Все още се изпускаш понякога, когато не внимаваш. Харесва ми.

— Харесва ти, защото прилича на твоето хесанско наречие.

Исае мушка с пръст трапчинката ми и аз я шляпвам по ръката.