Вероника Рот - Подменена орис

Сега, докато стоеше пред килията на брат си, той не беше сигурен защо намисли да убие Сузао на арената. Време беше да реши дали да остави Айджа приспан — и за колко дълго? Докато се доберат до Огра ли? Ами след това? И дали пък, след като Ризек беше мъртъв, не беше безопасно да го пусне да броди с бистра глава из кораба. Сайра и Тека оставиха решението на него и майка му.

Сифа стоеше до него, главата ѝ се издигаше с няколко изита над рамото му. Пуснатата ѝ рошава коса се беше сплела на възли край раменете ѝ. След смъртта на Ризек майка му не си беше подавала носа навън от търбуха на кораба, за да шушне бъдещето на себе си, докато крачи босонога насам-натам. Сайра и Тека се бяха уплашили за нея, но той ги успокои, че с оракулите е така. Или поне с майка му беше така. Един път умът ѝ режеше като бръснач, друг път наполовина напускаше тялото ѝ, времето ѝ.

— Айджа не е същият, какъвто го помниш — каза ѝ той.

Предупреждението му беше непотребно. От една страна, това вече ѝ беше известно, а от друга — тя навярно вече го беше видяла такъв, какъвто беше сега, че и с още сто други лица.

И все пак всичко, което каза, беше:

— Знам.

Акос почука по вратата с юмрук, после я отключи с ключа, който Тека му беше дала, и влезе.

Айджа седеше по турски на тънък матрак, който бяха хвърлили в ъгъла на килията, до него имаше поднос с купа и остатъци от супа в нея. Когато ги видя, той се изправи на крака и протегна ръце, като че се канеше да ги свие в юмруци и да започне да ги налага. Беше изпит, немощен, със зачервени очи.

— Какво стана? — попита той, докато погледът му избягваше очите на Акос. — Усетих нещо. Какво стана?

— Ризек беше убит — отвърна му Акос. — Ти си го усетил?

— Ти ли го направи? — презрително попита Айджа. — Няма да се изненадам. Ти уби Сузао. Уби Калмев.

— И Вас — додаде Акос. — Все някъде в тази каша помниш и Вас, нали?

— Той беше приятел — отвърна Айджа.

— Той беше човекът, който видя сметката на баща ни — сякаш изплю ядно Акос.

Айджа присви очи, замълча.

— Ами мен? — рече с равен глас Сифа. — Мен помниш ли ме, Айджа?

Той я погледна така, сякаш едва сега забелязваше, че и тя е там.

— Ти си Сифа. — Той се намръщи. — Ти си мама. Аз… зеят празноти.

После прекрачи към нея и каза:

— Аз обичах ли те?

Никога по-рано Акос не беше виждал Сифа огорчена, даже когато бяха деца и ѝ казваха, че я мразят, защото не ги пускаше да си играят с приятелите им или им се караше за лошите оценки на изпитите. Той знаеше, че е огорчена, защото освен оракул тя беше и човек, а всички хора понякога се наскърбяват. Но не беше съвсем подготвен за пронизващия ѝ поглед, когато го срещна, за набръчканото чело и увисналите краища на устата ѝ.

Аз обичах ли те? Щом чу тези думи, Акос разбра, че се е провалил. Не беше измъкнал Айджа от Шотет, както бе дал дума на баща си, преди да издъхне. Това не беше истинският Айджа, а със смъртта на Ризек си беше отишло и онова, което можеше да го върне.

Айджа беше погубен. Нещо стегна Акос за гърлото.

— Само ти знаеш — рече му Сифа. — Обичаш ли ме сега?

Айджа потръпна, направи вял жест с ръка.

— Аз… може би.

— Може би. — Сифа кимна. — Добре.

— Ти си знаела, нали така. Знаела си, че аз съм следващият оракул. Знаела си, че ще ме отвлекат. И не ме предупреди. Не ме подготви.

— За това си има причини. Съмнявам се, че ще намериш утеха в някоя от тях.

— Утеха! — изпухтя Айджа. — Не ми е нужна утеха.

В този момент прозвуча като Ризек с онова шотетско произношение на тувхийски.

— Напротив — възрази Сифа. — Всеки се нуждае от утеха.

Ново сумтене, но без отговор.

— Дошли сте пак да ме приспите, така ли? — Той кимна към Акос. — За това те бива, нали? Ти си майстор на отровите. И курва на Сайра.

Тогава Акос стисна в юмруци износената му риза и го повдигна, така че пръстите на краката му едва опираха в пода. Беше тежък, но не чак толкова за Акос, у когото кипеше енергия — енергия, която нямаше нищо общо с потока.

Акос го блъсна в стената и изръмжа:

— Затваряй си устата!

— Спрете и двамата — каза Сифа и стисна рамото на Акос. — Пусни го. Веднага. Ако не можеш да стоиш спокоен, излез.

Акос пусна Айджа и отстъпи назад. Ушите му бучаха. Не се усети кога му се нахвърли. Айджа се свлече на пода и прокара пръсти над главата си, която бръмчеше като кошер.

— Не знам доколко спомените, които Ризек Ноавек е натъпкал в черепа ти, са причината да си толкова жесток с брат ти — каза Сифа на Айджа. — А може би сега познаваш само жестокостта. Ала те съветвам да започнеш да се променяш, и то бързо, иначе като твоя майка и действащ оракул ще ти измисля някое много необичайно наказание. Разбра ли ме?