Вероника Рот - Подменена орис

— Много си висок — рече тя нежно и се отдръпна. — Кой ти е казал, че можеш да станеш по-висок от мен?

— Направих ти напук — отвърна той с широка усмивка.

След това тя се качи в капсулата и затвори вратите. Акос не знаеше кога ще я види отново.

Тека изприпка до капитанското кресло на навигационната палуба и с помощта на един клиновиден инструмент, който носеше на колана си, отвори капака на контролното табло. През цялото това време си подсвиркваше.

— Какво правиш? — попита Сайра. — Сега ли му е времето да разглобяваш кораба на части?

— Първо, това е моят кораб, не „нашият“ — извъртя сините си очи Тека. — Аз създадох повечето функции, които ни опазиха живи досега. Второ, още ли искаш да отидеш до Щабквартирата на Съвета?

— Не. — Сайра седеше в креслото на първия пилот, вдясно от Тека. — Последния път, когато ходих там, чух как треланският представител нарича майка ми измет. Тя не смяташе, че мога да я разбера, въпреки че говореше на отирийски.

— Метафори.

От гърлото на Тека излезе присмехулен звук. Тя издърпа сноп жички от контролното табло, после прокара пръстите си по тях, все едно галеше животно. Пресегна се под жиците до част от контролното табло, която беше толкова далече, че Акос не можеше да я види, и цялата ѝ ръка изчезна. Пред тях, точно насред потока, светнаха проектирани координати. Носът на кораба — Акос беше сигурен, че си има техническо име, но не го знаеше, затова го наричаше „нос“ — се носеше натам.

— Ще ни кажеш ли накъде сме се запътили? — попита той и се изкачи на навигационната палуба.

Контролното табло светеше в най-различни цветове, навсякъде имаше лостове, копчета и превключватели. Ако Тека разпереше широко ръце, пак нямаше да може да стигне всичките от мястото си.

— Предполагам, че не вреди сега, когато сме сврени тук всички заедно — рече Тека. Тя събра лъскавата си коса отгоре на главата си и я върза с широкия ластик, който носеше на ръката си. С техническия комбинезон, в който плуваше, и седнала по турски в капитанското кресло, тя приличаше на дете, което си играе. — Отиваме в изгнаническата колония. Която се намира на Огра.

Огра. Хората я наричаха „сенчестата планета“. Рядко се случваше човек да срещне огранец, камо ли някой кораб да долети дотам. Беше толкова далече от Тувхе, колкото можеше да бъде една планета, без да излиза извън сигурния обръч на потока, който опасваше слънчевата система. Никакви наблюдателни камери не бяха в състояние да проникнат през плътната ѝ черна атмосфера и цяло чудо беше, че успяваха да хванат сигнала на новинарския им канал. Но огранците никога не пускаха новини по него, затова почти никой не беше виждал повърхността на планетата даже и на снимки.

При тази информация очите на Сайра направо се озариха.

— Огра? Но как се свързваш с тях?

— Най-лесният начин да предадеш едно съобщение, така че правителството да не те подслуша, е по някой човек — обясни Тека. — Затова майка ми беше на борда на странстващия кораб — за да представлява интересите на изгнаниците между ренегатите. Опитвахме се да работим заедно. Във всеки случай, изгнаническата колония е чудесно място да се прегрупираме и да разберем какво става на Воа.

— Аз мога да отгатна — Акос скръсти ръце. — Хаос.

— А след него още хаос — съгласи се Тека и кимна дълбокомъдрено. — С кратко затишие помежду им. За още хаос, разбира се.

Трудно му беше да си представи как изглежда Воа сега, когато — както вярваха шотетците — Ризек Ноавек беше убит пред очите им от по-малката му сестра. Но страната тънеше в хаос, когато Сайра излезе на арената, за да съсече брат си, очаквайки сънотворният еликсир, който се беше погрижила той да изпие същата сутрин, да подейства. Редовната войска навярно е превзела управлението под командването на Вакрез Ноавек, по-големия братовчед на Ризек, а може би хората, които живееха в покрайнините на града, бяха излезли на улицата, за да запълнят вакуума във властта. Както и да се бяха развили събитията, Акос си представяше улици, посипани с изпотрошени стъкла, кървища и късове хартия, които се носят по вятъра.

Сайра допря ръце в челото си и каза:

— И Лазмет.

Веждите на Тека се повдигнаха.

— Какво?

— Преди Ризек да издъхне… — Сайра посочи неопределено към другия край на кораба, където брат ѝ беше срещнал смъртта си. — Той ми каза, че баща ни е още жив.

Сайра не говореше много за Лазмет, затова всичко, което Акос знаеше, беше от часовете по история като дете и от слуховете, не че на тувхийските слухове относно шотетците можеше да се вярва. Семейство Ноавек взело властта в Шотет едва преди две поколения, когато оракулите за първи път предсказали ориста на семейството. Когато Лазметовата майка навършила пълнолетие, завладяла трона, а като предлог за насилствената смяна на властта използвала ориста си. Десет сезона след като се възкачила на престола, вече била изклала всичките си братя и сестри, за да нямат децата ѝ съперници за властта. Ето от какво семейство произхождаше Лазмет и по всеобщо признание той беше не по-малко жесток от майка си.