Вероника Рот - Подменена орис

— Ох, не мога да повярвам! — изпъшка Тека. — Да не би във вселената да има някакъв закон, според който във всеки момент трябва да има поне един жив мръсник от Ноавек?

Сайра се завъртя към нея.

— Ами аз какво съм тогава? Мъртвец ли?

— Не си мръсница — отвърна Тека. — Но ако се подърлиш още малко с мен, ще си променя мнението.

По лицето на Сайра се появи леко задоволство. Акос си помисли, че тя е свикнала хората да я приемат като една от Ноавек.

— Каквито и да са вселенските закони по отношение на Ноавек — рече тя, — не знам как Лазмет е още жив, само че Ризек явно не лъжеше, когато ми го каза. Не се опитваше да изкопчи нещо от мен в замяна, само ме предупреждаваше… май.

Тека изпръхтя:

— Защото… обича да прави услуги?

— Защото го беше страх от баща ти — обади се Акос. Когато Сайра говореше за Ризек, винаги споменаваше колко много го е страх. Какво би могло да уплаши човек като брат ѝ повече от мъжа, който го беше направил това, което е? — Нали така? Той е най-уплашен от всички. Или поне беше.

Сайра кимна.

— Ако Лазмет е още жив… — Тя изпърха с мигли и притвори очи. — Това трябва да се поправи. Час по-скоро.

Това трябва да се поправи. Като математическа задача или техническа грешка. Акос не разбираше как някой може да говори така за баща си. Това го разтърси повече, отколкото ако беше видял, че Сайра е уплашена. Тя дори говореше, все едно баща ѝ не беше човек. Какво го беше виждала да прави, за да говори по този начин за него?

— Всяко нещо по реда си — изрече Тека малко по-внимателно от обикновено.

Акос се покашля.

— Да, нека най-напред да оцелеем при спускането през огранската атмосфера. Чак тогава може да убием най-могъщия човек в историята на Шотет.

Сайра отвори очи и се разсмя.

— Пригответе се за дълъг полет — додаде Тека. — Потегляме на път за Огра.

Аварийната капсула е голяма точно колкото да ни побере двете с Исае, притиснати една в друга. Рамото ми е залепено за стъклената стена. Върху малкото контролно табло напипвам ключа, който активира сигнала за бедствие. Той свети в розово и е единият от трите ключа пред мен, затова не е трудно да го позная. Щраквам го и чувам пронизителното изсвирване, което според Тека означава, че сигналът се изпраща. Сега не ми остава друго, освен да чакам Исае да се събуди и да се мъча да не изпадам в паника.

Пътуването на малък транспортен съд като онзи, който току-що напуснахме, пораздруса доста нервите ми на момиче от Хеса, напускало планетата си едва два-три пъти, но аварийната капсула е друго нещо. Тя е повече прозорец, отколкото под, кристалното стъкло се извива над главата ми и стига чак до пръстите на краката ми. Имам усещането не толкова че гледам в космическото пространство, колкото че то ме поглъща. Не бива да мисля за това, иначе ще се паникьосам.

Дано Исае се събуди скоро.

Тя седи отпусната на седалката до мене и тялото ѝ е опасано от такъв пълен мрак, че наистина изглежда, сякаш е единственото създание в цялата вселена. Познавам я едва от две години, откакто Ори замина да се грижи за нея, след като насякоха лицето ѝ с шотетски нож. Беше отраснала далеч от Тувхе, на един транспортен кораб, който разнасяше всякакви стоки от единия край на галактиката до другия.

Добре че в началото Ори беше край нас и ни караше насила да си приказваме. Иначе сигурно никога нямаше да я заговоря. И без титлата си тя всяваше страх, каквато беше стройна и хубава, независимо от белезите си, и излъчваше дееспособността на машина.

Не знам колко време минава, докато отвори очи. Няколко минути помътнелият ѝ поглед се рее безцелно в монотонната пустош пред нас, изпълваща разстоянията между далечното блещукане на звездите. Сетне примигва към мен.

— Ки, къде сме?

— В аварийна капсула и чакаме Съвета да ни прибере.

— Аварийна капсула ли? — Тя се мръщи. — От какво се е наложило да се спасяваме?

— Струва ми се, че по-скоро те искаха да се спасят от нас.

— Ти ли ме приспа? — Тя търка очите си с юмрук, първо лявото, а после дясното. — Ти ми даде чая.

— Не знаех, че в него има нещо. — Лъжа добре, и то без да ми мигне окото. Тя не би приела истината за това, че желаех да я отдалеча от семейството си толкова силно, колкото и Акос. Мама каза, че Исае ще се опита да убие Айджа, както направи с Ризек, и аз не бях склонна да рискувам. Не искам пак да го изгубя въпреки сегашното му коравосърдечие. — Мама ги предупреди, че ще се опиташ да убиеш и Айджа.