Оливер Боуден: Единство

Жак погледна първо към мен, после към господин Уедърол. Кимнахме му и той се втурна навън.

Зачакахме. Елен ни наблюдаваше притихнала над ръката на Ръдок, който ме държеше на прицел и не обръщаше особено внимание на господин Уедърол, сметнал, че той не го заплашва.

Жак се върна и впери тревожно очи в Елен.

— Готово ли е всичко? — попита Ръдок.

Прочетох плана на Ръдок в погледа му. Видях го толкова ясно, все едно го изрече дума по дума. С първия изстрел щеше да убие мен, а с втория — Жак. После да довърши Елен и господин Уедърол със сабята.

Навярно и господин Уедърол го видя. Или бе подготвил тактиката си от самото начало. Не знам, но щом Ръдок блъсна Елен напред и насочи пистолета към мен, ръката на господин Уедърол изскочи от куфара, измъкна мигом сабята на Елиз от ножницата и я улови за острието.

Тя беше много по-дълга от кама. Помислих си, че не би успял да улучи целта, но той, разбира се, владееше до съвършенство изкуството да хвърля нож. Сабята се завъртя във въздуха, аз се сниших и чух куршумът да изсвистява край ухото ми. Извадих скритото острие, готов да скоча и да го забия в Ръдок, преди да стреля отново.

В лицето на Ръдок обаче бе забита сабя. Очите му се стрелнаха в противоположни посоки, главата му се люшна назад и той залитна, забивайки втория куршум в тавана. После се строполи мъртъв на пода.

По лицето на господин Уедърол се изписа мрачно задоволство, сякаш е усмирил призрак.

Елен се втурна към Жак и после четиримата застинахме, взирайки се един в друг и в тялото на Ръдок, неспособни да повярваме, че всичко е приключило и сме оцелели.

След като се опомнихме, изнесохме Ръдок отвън, за да го погребат на другия ден. Аз улових коня си и продължих да товаря торбите на седлото. Елен ме докосна по ръката. Взрях се в очите ѝ, зачервени от сълзите, ала искрени.

— Господин Дориан, ще се радваме да останете. Може да пренощувате в стаята на Елиз — каза тя.

Оттогава живея там — далеч от погледите и вероятно далеч от ума на асасините.

Прочетох дневниците на Елиз, разбира се, и осъзнах, че макар да не бяхме заедно за дълго след детските години, аз все пак я познавам по-добре от всеки друг, защото с нея си приличаме — сродни души със сродни преживявания и почти еднакъв път през живота.

Само че, както казах преди, Елиз тръгна първа по него и първа осъзна, че между асасините и тамплиерите трябва да се възцари единство. Най-накрая в дневника ѝ открих писмо.

Скъпи Арно,

Ако четеш тези редове, доверието ми в Ръдок е било оправдано или пък алчността му е надделяла. Във всеки случай дневниците ми са у теб.

След като ги прочетеш, ще ме разбереш по-добре, надявам се, и ще прецениш по-снизходително решенията ми. Вече знаеш, надявам се, че споделях мечтите ти за примирие между тамплиерите и асасините, и в този смисъл имам едно последно желание, любов моя. Моля те да се опиташ да убедиш Братството в правотата на нашите възгледи. И когато ти отвърнат, че са нереални и наивни, напомни им как с теб доказахме, че различията в доктрините са преодолими.

Моля те, направи го за мен, Арно. И мисли за мен. Както аз ще мисля за теб, докато отново сме заедно.

„Моля те, направи го за мен, Арно.“

Седя тук сега и се питам дали имам сили. Питам се дали някога ще бъда силен като нея. Надявам се.

Издание:

Оливър Боудън. Орденът на асасините: Единство

Американска. Първо издание

Преводач: Емилия Карастойчева

Редактор: Лилия Анастасова

Художник: Димитър Стоянов — Димо̀

ИК „Ера“

София, 2015

Печатница: „Експертпринт“ ЕООД

ISBN: 978-954-389-337-9

Сканиране: Еми, chitanka.info, 2016

Разпознаване, корекция и обработки: NMereva, chitanka.info, 2017